Възможен е кабинет "Орешарски-2"

"Орешарски може да оглави втори кабинет", е озаглавено интервю в "Стандарт" с политолога Румяна Коларова. "В рамките на този времеви хоризонт - до следващите парламентарни избори, има  много въпроси. Първо, дали правителството, което ще си подаде оставка преди тези избори, ще бъде това на Пламен Орешарски или друго, формирано в отговор на протестите? Ако направят опит за втори кабинет в рамките на сегашния парламент, дали това ще бъде отново кабинет на БСП и ДПС или ще се потърси друга конфигурация? Може да се потърси запазване на премиера и радикална промяна на министерския състав. Друг отворен въпрос е дали БСП и ДПС ще решат да правят промени в избирателния кодекс и да приемат бюджета в сегашния формат или ще потърсят някаква по-широка основа за съгласие. Защото без съмнение, когато се обсъждат промените в кодекса и бюджета, ГЕРБ няма как да останат извън парламента", анализира Коларова.

Близо 56 процента от хората подкрепят протеста срещу сегашното правителство, показва проучване на "Сова Харис", публикувано на страниците на "24 часа". 37 на сто обаче не одобряват тези протести. За 51 процента от хората протестите вече не са граждански, а са се превърнали в политически. Този акцент извежда от същото проучване "Дума".

Юлският устен доклад на Европейската комисия ще отправи остри критики към българското правителство, което по оценката на Брюксел е "отслабено и не показва политическата воля да работи по напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред", съобщава под глава "Преса". Критично слаба ще е оценката за съдебната реформа, борбата с организираната престъпност, корупцията на високо ниво и обществените поръчки. Заради незадоволителния напредък и политическата криза в България ще бъде препоръчано отлагане на влизането на страната в Шенген най-малко с една година.

В своя анализ за "Труд" политологът Даниел Смилов отбелязва нуждата от консенсус от страна на основните политически партии и рестарт на партийната система. Според него те трябва да се споразумеят по три основни теми. Първо, да прекратят модела на "една партия, една групировка, една медия", да гарантират медийния плурализъм и да спрат медийната концентрация. Второ, основните партии трябва да излязат с консенсусен общ план за назначения на безспорни фигури в съдебната система и регулаторните органи, за дългосрочно решаване на проблема с цената на тока, да излязат и с обща оценка на цената на евентуален проект "Белене" и потреблението на ток в страната до 2025 г. Трето - да се съгласят да спазват санитарен кордон по отношение на антиевропейските и антисистемни практики като "Атака", както и хигиенен кордон за други инженерни проекти. Стъпвайки на такова съгласие, бихме имали истински рестарт на партийната система, ново начало, което да върне доверието в нея, категоричен е Смилов.

Темата за концентрацията на медиите коментира и посланикът на Белгия в България Аник ван Калстер. В отговор на въпрос за "Капитал Daily" тя подчертава: "Една от основите на българската и белгийската конституции е разделението на властите. И не говоря само за трите традиционни власти, а и за тъй наречената четвърта власт - медиите. Концентрацията на медиите в ръцете на неколцина буди притеснение."

Пред "Дума" основателят на БФБ-София Виктор Папазов споделя: "Според мен е странно бизнесът да подкрепя такива искания за предсрочни избори, особено когато протестиращите викат само "Долу! Оставка", а не предлагат никаква алтернатива и повтарям, само месец след като сме имали извънредни парламентарни избори. Досега протестиращите не са дефинирали ясно какво ще правим след това? В този смисъл е много странно бизнесът да подкрепя такава нестабилност и неяснота. От друга страна, виждаме какво се случи във Варна. През зимата имаше сериозни протести, хора се палеха, протестите успяха да наложат на кмета от ГЕРБ Кирил Йорданов да подаде оставка. Сега варненци отново избраха за кмет кандидат на ГЕРБ! Питам се, каква е причината част от бизнеса да подкрепя исканията на протестиращите? Това ме кара да мисля, че определени среди в КРИБ подкрепят протестите, защото имат интерес ГЕРБ да се върне на власт. Дори си мисля, че определени собственици на медии вероятно активно внушават на протестиращите подобни искания. Погледнете само разкритията от последните дни - какви милиони са получавали дадени медии! Да не мислите, че ГЕРБ им е давал тези пари от симпатии и грижа за свободното слово?!"

В интервю за "Труд" председателят на ДСБ Радан Кънев коментира: Българската десница няма лидер в момента и няма как да има след 12 г. политически загуби. Политическото лидерство се ражда от успеха. Ние в момента не сме годни да излъчим силен лидер - той ще дойде след успехите.

Само за две години и половина правителството на ГЕРБ е натрупало общо 505 работни дни неползван отпуск, за които 17-те министри са получили 100 193 лв. обезщетение. Това се вижда от справка на администрацията на Министерския съвет, публикувана в "Преса".Най-много и почти без почивка е работил бившият премиер Бойко Борисов. Към 13 март 2013 г. той отчита 74 дни неползван отпуск, за които е получил обезщетение от 16 499,18 лв.

Българите не усещат отчетеното от националната статистика поевтиняване на стоките и услугите, сочи анкета на "Труд". В края на миналата седмица НСИ съобщи, че от началото на 2013 г. до края на юни цените са намалели с 1,1 процент.

Изказване на холандския социолог Руут Веенховен определя българите като най-нещастните в Европа. В отговор на въпрос за "24 часа" той съветва правителствата какво да направят, за да бъдат хората по-щастливи. "Първо, инвестирайте в психическото здраве - психическите болести са най-големият източник на нещастие в развитите общества. И второ, инвестирайте в професии, чиято цел е да обучават хората. В днешно време се налага хората да сменят професиите си и биха били по-щастливи и полезни, ако има кой да ги посъветва как да го сторят успешно", категоричен е Веенховен.