Изходът от кризата е в смяна на елита

Изходът от кризата е смяна на елита. Така смята социологът Андрей Райчев в анализ в "24 часа". По думите му в момента в България има политически блокаж и той може да бъде ликвидиран с класически методи. Ако в средните векове изходът от всичко накрая е войната - едната страна побеждава и така настъпва ново статукво, във времето на демокрация ролята на войната играят изборите. Изборите винаги дават нов етап. "Чака се изтласкване на всички участници в сегашната драма, не на БСП и ГЕРБ, а на персоналните участници, защото те наистина не се справят. Просто дневният ред на властта не съвпада с дневния ред на страната", прогнозира Райчев.

Доверието в институциите продължава да пада, нараства дефицитът на политическата рационалност, в държавата е налице блокаж, но не текат дълбочинни процеси на политическо прегрупиране. Това са изводите от политическия октомври, които направиха социолозите и политолозите от института "Иван Хаджийски". Интервю с политолога Първан Симеонов за Dnes.bg четете тук.

"Ако ще продаваме земя, да й сложим данък", предлага в интервю за "Преса" Гинка Чавдарова, директор на Сдружението на общините. Тя представя позицията на общините по наложения от парламента мораториум върху продажбата на земя на чужденци. При всички случаи ще трябва да се отговори на въпроса българската земя ще остане ли единствената собственост, която не носи никакви данъци на държавата. Ако в търсене на решение на казуса земята се включи в един по-оживен международен пазар, вероятно ще трябва да се мисли и за въвеждането на данък собственост, какъвто има във всички страни. Иначе ще стане много изгодно чужденците да си купуват българска земя. Чавдарова посочва още, че в бюджет 2014 е запазен старият централизиран модел, няма съществена промяна в начина на финансиране на общините. Единственото положително, което се вижда, е, че има някакъв ангажимент за по-бедните общини.

Съдебната реформа е замряла от влизането на България в Европейския съюз, пише "Труд". Това показва прегледът на промените в правораздаването от 2002 г. насам, направен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Неправителствената организация изследва състоянието на съдебната власт по 30 фактора - от обучението на магистратите до уважението към съда и наличието на достатъчно компютри. Данните на БИПИ показват, че от всички показатели само по 3 има тенденция за подобряване. Изводът в коментара на "Труд" е, че нито хокането на Брюксел, нито недоволството на гражданите са мотив за политиците и статуквото в системата да отрежат лобистите, връзкарите и корупцията.

"Възможно е да има и партийно заиграване със студентите", допуска д-р президентът Желю Желев. В интервю за "24 часа" той посочова, че самите студенти твърдят, че се пазят от възможността чрез тях някой да си плете политическата кошница. Но такива неща стават задкулисно. А има и едно особено свойство на политиката - когато се бориш срещу един, открито дори, но го правиш необмислено, ти всъщност го обслужваш. Студентите просто се присъединиха към хората, които вече над сто дни искат оставката на кабинета. Желев смята, че кабинетът едва ли ще издържи още дълго на натиска.

Темата за студентските вълнения е водеща и за в. "Дума", който дава трибуна на на ректори от различни ВУЗ-ове.

"Съветът на ректорите се обяви срещу окупирането на университети. Абсолютно всички ректори бяхме единодушни, че който иска да прави политика, трябва да я прави извън университета. Университетът не е място за политически боричкания", заявява проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите и ректор на МУ-София.

"Политически искания в университета не може да има. Аз твърдо бих подкрепил студентите, ако искаха стипендии, общежития, подобряване на статуса. Другото не е работа на университетите. Могат да имат и да изразят своя позиция и да си имат своите основания, но това си е лично тяхно убеждение и не могат да го наложат в университетската институция", казва от своя страна проф. Запрян Козлуджов, ректор на Пловдивския  университет.

"За хиляди неща в тази държава може да се протестира. Не че не трябва да се пледира за морал, но някак си за морален арбитраж претендират стотина-двеста човека, а не ми се вижда, че те могат да бъдат морален арбитър на нацията", категоричен е проф. Валери Стефанов, преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски", бивш декан.

"Радикалните хора винаги са малко", казва пред "Стандарт" преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" Александър Кьосев.

"Лично аз поддържам студентите, защото смятам, че е дошло време за гражданско неподчинение, което може да има и такива форми. Радикалните хора са винаги малко. Ако погледне човек социологическите изследвания и рейтингите на правителство, парламент, институции, ще види, че неодобрението е по-високо отвсякога. Хората, които излизат на улицата, превземат аудитории, може би не са чак толкова много. Но силно недоволните хора от това, че страната се развива по този начин, са много - те нарастват и те ще определят бъдещето ни", е позицията на Кьосев.

"Контрол, а не БДС за храните", казва в интервю за "Труд" Пламен Моллов, изпълнителен директор на българската агенция за безопасност на храните. Той заявява, че стандартите не са лошо нещо, но са възможно най-ниското ниво, което трябва да бъде покрито. Тези стандарти - за кобласи, хляб, мляко, не са двигател за качеството и безопасността на храните, защото по дефиниция това са изискванията, които трябва да покрият повече на брой производители. Двигателят на икономическото развитие, на по-доброто качество, на появата на нови продукти - това са фирмените стандарти и технологичната документация на отделните предприятия. Там трябва да се съсредоточат усилията. А силата на агенцията трябва да е в адекватния контрол.