Сергей Станишев очернил България в Брюксел

Според челото на "Преса" Сергей Станишев е очернил страната ни в Брюксел. по негово предложение ПЕС е приела декларация, която остро критикува ПФ и АБВ заради участието им в правителството на Борисов. Патриотите са визирани като политическа сила с "античовешки възгледи". За АБВ пък е посочено, че "разрушава доверието на българския народ в политическия процес. Изглежда лидерът на ПЕС е забравил, че в Германия без проблем управляват християндемократи и социалдемократи, пише изданието.

"Около 400 млн. ще бъдат възстановени по оперативните програми до края на годината, в зависимост от наличностите на ЕК", съобщава в интервю за "Капитал" вицепремиерът и министър на еврофондовете Томислав Дончев. Въпреки това България има нужда от още 400 млн. лв. за разплащане само по ОП "Околна среда". "Те обаче са несигурни - ще бъдат възстановени вероятно следващата година", уточнява Дончев и изтъква: "Ако миналата година сме приключили с 63 млн. евро загуба, сега е в пъти по-голям. И то не два или три. По принцип е ясно, че 2014 г. е най-рисковата. Има най-голям пик на плащанията. Аз твърдя, че ако цялата система работеше добре тази година и се плащаше навреме, България нямаше да е в тази ситуация. Сега имаме три програми в риск - "Околна среда", "Регионално развитие" и, традиционно, селската програма."

Министърът предлага да се напише нов закон за обществените поръчки, защото старият вече действа объркващо. "Ще бъдат въведени стандартизирани форми, като в 80 процента възлагането има една и съща логика. Няма нужда да се въвеждат допълнителни изисквания. Така предлагането ще се ограничи до качество и цена. Но най-голямото лекарство е публичността", смята Дончев. По думите му има ясен ефект от парите през този програмен период. За следващия обаче всеки един ръководител ще бъде принуден да реформира, иначе няма да има пари.

По повод промените в Закона за банковата несъстоятелност Медна Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, коментира пред "Труд": "Идеята е да се опитаме чрез промяната в закона да обявим за недействителни онези прихващания, които нарушават интереса на останалите кредитори и най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той ще стане основният кредитор на КТБ, когато замести гарантираните вложители. Парите във Фонда за гарантиране на влоговете са обществени средства." По думите на Стоянова става въпрос за прихващанията, които са извършени по време на специалния надзор между кредитополучатели на банката и други негарантирани вложители.

"По този начин негарантираните вложители продават своя влог, цедират го на същия този кредитополучател. Така той в един момент има и кредит, и влог. И искат от банката да прихване кредита с този влог. Ако това се случи, когато започне несъстоятелността на банката, в нея няма да влязат свежи пари от тези кредити. На практика нерегламентираният вложител ще е взел влога си, а гарантираните вложители в лицето на фонда няма да получат нищо", посочва Стоянова.

"По идея на главния секретар на Българския зъболекарски съюз: Протези без пари за "зъбни инвалиди", е водещото заглавие на първа страница за "24 часа". Липсата на зъби на практика инвалидизира хората, те губят дъвкателната и говорната си способност, а от това следват сериозни здравни и социални проблеми. Тези инвалидизирани хора трябва да имат същите права като на останалите инвалиди, казва в интервю за вестника д-р Николай Шарков, главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Според него ще са необходими 50 млн. лв., за да се осигурят протези за онези хора, които нямат зъби. В България около 260 хил. души са без нито един зъб, такова е състоянието на 13 процента от хората над 60 г. Още 20 на сто нямат никакви зъби на горната челюст, а 17 процента - на долната. Стоматолозите посочват, че лошият зъбен статус спомага за сърдечни болести, артрити, рак на панкреаса.

Под заглавие "Гладът на моловете" "Капитал Daily" анализира: След голямата треска за завладяване на пазара и преди да са достигнали зрялата си възраст с мечтаната улегналост на потреблението, моловете навлизат в етапа на битката помежду си - за клиенти и наематели. При ограничен пазар и маргинален ръст на доходите /даже по официални данни/ тази битка неизбежно води до канибализъм. С една дума - за да успее един мол, той вече няма как да не изземе от парите, харчени довчера в другите. А те не се увеличават.

Киселото зеле ще излезе доста по-солено на българина през тази година, пресмята "Труд". Главният герой в елексира срещу махмурлук - зелката, е поскъпнала с цели 40 процента и в момента по тържищата и борсите се предлага на едро на цена от 48 стотинки за кило, а на дребно по пазарите удря и до 80 ст.

"Двустранните отношения между Сърбия и България могат да бъдат пример за други съседни страни, те никога не са били на по-високо ниво", казва пред "Дума" Н. Пр. Владимир Чургус. Той е категоричен, че има и доста примери за това: "По време на наводненията в Сърбия България се прояви като наш приятел, и то не само държавата, а и българският народ. Над хиляда български граждани донесоха тук, в посолството, кой каквото може - вода, детски пелени, консерви, хигиенизиращи препарати, водни помпи. Оценявам тези действия най-високо. Много са туристите - българи в Сърбия и сърби в България. Това няма как да се случи в страна, с която нямаш добри отношения. От друга страна, ще отбележа и контактите на високо ниво - сръбските президент, премиер, различни министри идваха на посещения в България. Вие сте страна членка на ЕС, която поддържа Сърбия по пътя на евроинтеграцията."

Учениците в задължителна училищна възраст до 16 г. ще могат да се подготвят и вкъщи, ако родителите им желаят това. Ако децата не ходят на училище, родителите трябва да им осигурят условия и учебници за обучение примерно с частни учители. Годишни оценки по предмети домашните ученици ще получават чрез явяване на изпити в училище. Това предвижда проект на Закон за предучилищното и училищното образование, внесен вчера в НС от група депутати на ГЕРБ, уточнява на първа страница "Дума".

Децата няма да получават оценки до четвърти клас, допълва по темата във водещата си новина "Труд". Учителите ще гонят непослушните и неподходящо облечените, се предвижда още в промените в сектора.

Водещата новина и за "Телеграф" е с акцент образование. Изданието отбелязва, че децата ще завършват основното си образование след седми, а не както е досега - след осми клас. От просветното министерство се надяват промените да влязат в сила през следващата учебна година. В законопроектът, внесен от ГЕРБ, се предвижда още гимназиалното обучение да бъде разделено на два етапа. Първият е от осми до десети клас, след като се държи матура и се вземе удостоверение за завършен първи гимназиален етап. Във втория етап децата ще се профилират спрямо изучаваните езици или професии.