Фонд "Научни изследвания" не е управляван добре

Фонд "Научни изследвания“ не е управляван ефективно в полза на икономиката, установи одит на Сметната палата.

Основният извод от него е, че поради пропуските и недостатъците в дейността си, структурите в системата на Министерството на образованието и науката не са осигурили ефективното изпълнение на Националната стратегия за научните изследвания и не гарантират постигането на стратегическата цел за превръщането на българската наука във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.

"Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания, защото без силни научни изследвания, без силни иновации, няма как да бъде постигнат просперитет на нацията", смята председателят на Сметната палата Цветан Цветков.

Неефективното управление на фонда като основен финансов инструмент за насърчаване на научните изследвания, не осигурява: резултатност на научно изследователската дейност, концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания, ефективно използване на националните и европейски фондове.

В Плана за действие за периода 2011-2013 г. към Националната стратегия са включени мерките и част от предвидените в нея инструменти за изпълнение с общ бюджет над половин милиард лева. От него 190 млн. лв. са за мерките, изпълнявани от водещите институции - Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“, като са усвоени 64,5 на сто от планираните средства.

Само 6 на сто е делът на финансирането със средства от структурните фондове на Европейския съюз. Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност.

Темпът на нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП не гарантира изпълнението на заложената цел в Националната програма за реформи България 2020 -  достигане на 1,5 на сто на разходите от БВП до 2020 г.

Дейността на Фонд „Научни изследвания“ е осъществявана при липса на координация с други финансиращи институции и не са създадени условия за повишаване на ефективността при финансирането на научно-изследователската дейност.

Координацията по рамковите програми на Европейския съюз и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство.

Не са предприети действия за разширяване на двустранното сътрудничество на България с по-голям брой държави. Това ограничава обмена на знания чрез реализирането на проекти и ползването на съвременни научни инфраструктури от българските учени.

Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността, на управителя на Фонд научни изследвания - 4 препоръки, и на председателя на Българската академия на науките - 2 препоръки.