Реликвите, желани от Вартоломей – ценни колкото ?1 млрд.

България съхранява реликвите, поискани скандално от Вселенския патриарх Вартоломей, в продължение на 72 години. Опазила ги е от бомби, крила ги е зад копие на Мадарския конник, а цената им е около 1 милиард евро.
Това пише вестник "168 часа" в последния си брой.

Вертоломей Първи предяви претенции към ценностите по време на визитата си в България тази седмица. Заради това той бе посрещнат с орден, но изпратен с протест.

Българските власти са принудени заради превратностите на историята дълго време да крият ценните находки. Най-тежко е било съхранението им по време на масираните съюзнически бомбардировки над София през Втората световна война. Тогава по лично разпореждане на министър-председателя Богдан Филов те са скрити в мазето на сградата на Съдебната палата.

За по-сигурно помещението, което на практика е било бетонен бункер, е било зазидано, а за да не се повредят от бомбите, върху тях са поставени чували с пясък. И действително, въпреки че зданието е поразено от пряк бомбен удар, те оцеляват.

След войната реликвите са преместени в Археологическия музей.

Проф. Николай Овчаров свидетелства, че е виждал там ценните експонати още в началото на 80-те години.

"По мое време те се пазеха в т.нар. секретен фонд, който се помещаваше в тайник зад копието на Мадарския конник в Археологическия музей", разказа проф. Овчаров. Той си спомня, че малко преди 10 ноември 1989 г. реликвите са пренесени в Националния исторически музей. "В него се съхраняваха не само ценни ръкописи от манастирите "Козиница" край Драма и "Йоан Продом" ("Йоан Предтеча") край Сяр, които са от Х-ХІІII век, но и църковна утвар, икони и много други ценности. Има и неща, които са донесени от българските бежанци", спомня си професорът.

Според историка проф. Божидар Димитров стойността на реликвите е приблизително 1 милиард евро.

"Може би са за няколкостотин милиона до 1 милиард евро. За подобни ценности няма как да се каже колко струват, защото всичко зависи от търсенето и предлагането", допълва той.

Ценностите са 764 на брой, от които 400 са ръкописи на старобългарски на богослужебни книги, пазени в Народната библиотека, а останалите 364 са свещени предмети - потири, дарохранителници, мощехранителници, богато инкрустирани кръстове. Всички до един са сребърни с позлата. Има и икона на св. Богородица.

Това са същите реликви, които Божидар Димитров показва цяло лято и които шестват из цялата страна. Самата кутия с мощите има надпис на гръцки, че пази останките на свети Дионисий, свети Панталеймон, света Параскева и свети Харалампий. Кутията с костите на светците е изработена от сребро и злато с висока проба. Подписът на йеромонах Серафим, който я е завършил на 25 март 1821 г., е добре запазен.

Завръщането на реликвите в България започва през 1915 г., когато България се включва в Първата световна война, завзема Драмското и Сярското поле. Богдан Филов - тогава директор на Народния музей (предшественик на Националния исторически музей) написал писмо до главнокомандващия българската армия ген. Никола Жеков, че за да се съхранят хилядите паметници на културата от фронтовата зона, трябва да бъдат прибрани.

И през 1917 г. тези културно-исторически ценности са прибрани в София.