Обучаваме 20 000 медсестри, преди 12 г. – 70 000

От столичния Медицински университет, който е с най-голям капацитет, излизат ежегодно по държавна поръчка 160 медицински сестри и 60 акушерки, включително с филиала във Враца. Това обясни проф. д-р Цекомир Воденичаров дмн - декан на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София.

У нас се чувства остър дефицит на медицински кадри, особено на медицински сестри, които сега са 20 000, а преди 12 години са били 70 000. Според него драстично е нарушен балансът лекар - медицинска сестра, който вместо 1:2, сега е 1:1 и върви към 1:0,80.

"Заради липса на кадри сме принудени да обучаваме 65-годишни сестри с полувисше образование, които трябва да получат необходимия образователен ценз, за да могат да работят в болница", сподели деканът.

В същото време здравните заведения се увеличават, а с тях расте и нуждата от персонал, каза той. Проф. д-р Воденичаров отбеляза, че недостигът на кадри по здравни грижи е остър не само в България, но и в цяла Европа.

Медицинският университет има вече изнесено обучение в много европейски страни - Швейцария, Италия, Сан Марино, Германия, Кипър, сподели главният му секретар проф. д-р Алексей Алексеев.

По думите му всяка година в столичния медицински ВУЗ завършват 700-750 чужденци. Приблизително 400 чуждестранни граждани се обучават във филиалите на софийското висше учебно заведение извън страната, каза проф. д-р Алексеев.

Между 300 и 500 кинезитерапевти произвеждат медицинските ВУЗ-ове годишно, каза още проф. Воденичаров. Според него професията се котира успешно и на българския, и на международния пазар при силното развитие на спа хотелите и туризма.

Поне трима кандидати се борят за едно място в петте ВУЗ-а в София, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас, които подготвят кадри в сферата на общественото здраве, посочи пред БТА проф. д-р Воденичаров.

Предвижда се в Перник да бъде създадено първото в страната Висше специализирано училище по обществено здраве. Първата крачка беше направена с подписването миналия месец на договор за изнесено обучение в миньорския град на медицински сестри, акушерки и кинезитерапевти. Перник е избран заради добрата материална база и близостта до София, посочи проф. д-р Воденичаров.

Планирано е да се обучават по 100 студенти годишно, от които 60 по държавна поръчка и 40 - платено обучение. При интерес ще се приемат и студенти от чужбина. Ще се ползва базата на Професионалната техническа гимназия "Юрий Гагарин" и на най-голямото здравно заведение в Перник - МБАЛ "Рахила Ангелова", където ще протичат практическите занятия.

Кметът на Перник д-р Вяра Церовска предлага да се изгради самостоятелен учебен корпус на територията на Болницата за продължително лечение и рехабилитация. Тя е бивш профилакториум, строен от мината в подножието на местната планина Голо бърдо и е с разгъната застроена площ 10 000 кв. м и над 40 дка двор. Здравното заведение е отворило врати през 1959 г. като база на Института по физиотерапия, курортология и рехабилитация в столичния квартал "Овча купел". Сега болницата е общинска и в нея се лекуват болни от инсулт, инфаркт, посттравматични състояния и други.

Вторият етап предвижда догодина в Перник да бъде разкрит филиал - вторият в страната, на Факултета по обществено здраве към столичния Медицински университет. За целта обаче е необходимо да има десет преподаватели на пълен щат, от които трима - хабилитирани.

Проф. д-р Воденичаров планира и разкриването на специалностите "Икономика на здравеопазването", "Здравен мениджмънт", "Медицинска етика" и "Медицинска педагогика". По думите му, за да няма повече разпиляване, с реализирането на проекта в Перник ще бъде сложена точка на филиалите на факултета по обществено здраве в страната.

Крайната цел е да създадем Висше специализирано училище по обществено здраве в Перник, което би превърнало града и региона в своеобразен център на общественото здраве не само от национален мащаб, но и миньорският град ще има шанса да е двигателят на този процес, коментира още д-р Воденичаров.