И хората са страшни! Змии, мечки... изпадат в ужас от нас

Змии, мечки, прилепи. При среща с някои животни обикновено изпадаме в паника, убиваме ги или пък ги предизвикваме те да ни наранят.

Като че ли най-голям ужас причинява срещата със змията. А лятото е нейния сезон. Може да я видим в полето, по камъните, край водоемите, в парковете и дори край жилищните блокове.

"Тя ни усеща с очи, с езика си. Не ни чува, няма смисъл да викаме", обясни пред Нова телевизия херпетологът Андрей Ковачев.

Змиите по нашите гоеграфски ширини не нападат. Бягат далече от хората и затова срещата с тях е случайна. Убиването им е наказуемо, тъй като повечето са защитени от закона.

Със змиите трябва да сме особено внимателни. Най-добрата реакция в този случай е просто да оставим влечугото на мира, а то хапе само при самозащита.

За всеки случай, когато, за да не се стига до там, се носят високи обувки и чорапи, а в тревата се стъпва тежко, за да може змията да усети човешката стъпка.

За разлика от змиите, мечките имат слух. И това е наше предимство, когато скитаме в планината. За да не се окажем лице в лице със страховития хищник, трябва да вдигаме шум.

"Говорене, пеене, транзистор. Когато правим остри завои по тесни пътеки трябва да подвикваме в случай, че тя е зад завоя. Мечката усети ли човек, тя бяга", обяснява Георги Георгиев от РИОСВ-Смолян.

Помага и специалният спрей за защита от мечки, който се предлага от районните инспекции по околна среда.
Много хора изпитват див ужас от прилепите. А те живеят почти навсякъде около нас - под керемиди, под первази, в дупките на тухлите, в процепите между панелите на блока. По невнимание могат да влетят и вкъщи.

"Прилепите не кацат на хората, не се заплитат в косите, не нападат по никакъв начин. Като всяко диво животно, не е добре да ви ръфне, но това може да стане само ако го стиснете с гола ръка", обясни Елена Стоева от "Зелени балкани".

В сезона на бебетата-прилепи всеки ден в Спасителния център в Стара Загора постъпват по няколко сигнала. Докато са малки, бебетата често падат от колонията и имат нужда от първа помощ.

Същият съвет специалистите дават и за горските ушати сови.

Те също са наоколо, макар и да не ги виждаме. Срещата с тях може да е стряскаща, но не и опасна.

"Това, което трябва да направи човек е, не да го вземе вкъщи и да го гледа, а просто да бъде качена на дърво в района. Имаше една дама. Беше гледала сова около 5 години. Това са животни инвалиди вече", обяснява д-р Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни-Стара Загора.

И за змиите, и за мечките, и за прилепите и за повечето диви твари, човекът е заплаха. Затова те бягат от нас. Ужасът, който те изпитват от нашето присъствие е много по-голям от стреса, който преживяваме ние.