Бързо, евтино, удобно – Facebook-ът пребори автобуса

Само 2 пъти за 5 години съм се возил с автобус от Смолян до София. Тогава още не бях ориентиран в социалните мрежи, а и те не бяха това, което са днес. В рейсовете вземат скъпо и се движат бавно. Това разказва Георги, който е студент и изчислява, че поне 100 пъти си е намирал транспорт до родния град чрез групи за пътувания във Facebook и сайтове.

"През социалната мрежа се организираме, понякога съвсем спонтанно, като гледаме обявени свободни места в автомобили за след няколко часа или на следващия ден. Други пък търсят превоз сред приятелите си", обяснява пред "24 часа" младежът, който учи медицина.

Принципът е да си поделят разходите за гориво. В правилата на повечето групи е посочено, че тези, които предлагат превоз срещу заплащане, трябва да искат толкова пари, колкото да си поделят разходите, но не и да са на печалба. В двете посоки пътят обикновено му излиза по-малко от 20 лева. Цената на билета за автобус до София в едната посока е 25 лв., за студенти е с 2 лв. по-евтино.

На Георги му се е случвало да пътува със съвсем непознати и да се запознаят в колата, но никога не е имал проблем нито с надеждността на автомобила, нито със сигурността си. Стоянките за автобуси на автогарата в Смолян са все по-пусти.

"Създадох групата за пътуване във Facebook още когато бях студентка във II курс. Нямах кола, а 25 лв. за автобус ми се виждаше непосилно. Постепенно групата растеше и сега има 6707 участници", разказва Елена Бадева, която вече е завършила, но продължава да поддържа страницата си в интернет.

Тя не приема за нормални цените на транспортните фирми. Наскоро пътувала в Турция от Адана до Невшехир в областта Кападокия, разстояние, по-голямо от Смолян до София. Цената на билета в автобуса била 40 лири, но имало климатик, колани за пътниците, безплатна вода и дребни сладки.

"Нашите превозвачи се оплакват от цената на горивата, но в Турция са по-високи", казва Бадева. Досега тя не е получавала заплахи от транспортни фирми, но индиректно чрез нейни познати й казвали да не се занимава с подобна дейност.

Бадева държи създадената от нея група да е затворена и не приема хора без снимки и без никакви приятели. Поставя и условие да се пише на кирилица, без нецензурни думи и обидни изрази, както и за точност и коректност от страна на предлагащите и приемащите да пътуват.

В друга от групите за пътуване: Смолян - Пловдив - София, има 3532-ма участници. Тя се е определила като "Група за позитивни хора, търсещи евтин, удобен и бърз превоз в приятна компания". В нея на 2 часа някой обявява закъде ще пътува и колко места има. В Девин групата е с над 2000 участници, рудоземската е с 1056 души.

В Доспат пък групите са 3, а тези за пътуващи към и от Златоград са 5 с над 2000 участници. В социалната мрежа се откриват групи за пътуване до Мадан, Баните, Борино, Триград, Смилян, Старцево и още много села в Родопите.

"Автобусът спира на всяка спирка. Само до Пловдив се движи с 40 мин по-бавно. След това до София още се забавя и в крайна сметка стигаш с час и половина по-бавно. Времето е пари. А е и по-комфортно с лек автомобил", казва Ани Младенова от Смолян.

"Като няма социален транспорт, какъвто е железопътният, ние ще направим социален автомобилния", казва тя. Младенова си спомня, че дори майка й по соцвреме е получавала награда като многодетна да пътува безплатно с влак два пъти в годината, но си заминала от този свят, без да се е възползвала нито веднъж. Тя смята, че липсата на жп транспорт е вид дискриминация спрямо живеещите в Родопите, тъй като не ползват влак, а плащат солидарно с всички български граждани инвестициите в други райони и огромните загуби на БДЖ.

Хората в Родопите предпочитат предвижването с коли вместо с автобуси. Реално транспортните фирми имат просто нарисуван бизнес за регион като Смолянския - без конкуренцията на речен и жп достъп. На практика обаче не е така. Много студенти пътуват ежедневно със споделено пътуване.

Много са и пенсионерите, които избират по-евтиния вариант заради прегледи в по-големите болници в Пловдив и София. И кметове на села участват в споделените пътувания. Често служебните им коли возят възрастни хора при пътуванията си към по-големите градове. При тях проблемите са не само парите за транспорта, а и връзките, които трябва да направят. Не от всички села има обществен транспорт до общинския център или удобна връзка, за да се качат навреме в автобус за големия град и да могат да си спазят часовете за преглед, обясняват селски кметове.

"До няколко години общественият транспорт реално ще спре да съществува при сегашната ситуация. Освен договорките по Facebook има и много автомобили, които крадат пътници около автогарите и за нас няма работа. Многократно сме сезирали ДАИ и КАТ. Наскоро се принудих да продам 2 автобуса, тъй като няма закъде да пътуват В крайна сметка аз съм теглил кредити преди, за да закупя тия автобуси, но ситуацията се промени коренно", казва Иво Топчиев, собственик на транспортна фирма.