Германска тв: И в България се изкарват пари от селско стопанство!

Ще изкупят ли чужденците селскостопанските земи на България? Репортаж по темата излъчи германската телевизия 3Sat. „Земята трябва да си остане при нас, а не чужденците да печелят от нея", уверява разпалено един пенсионер.

Мнозина в България смятат кооперативния модел за отживелица, но други го харесват и печелят от него. В 30-минутното икономическо предаване един от репортажите беше посветен на селското стопанство в България. Роберт Ян и неговият екип посетили добричкото село Соколово, откъдето с много симпатия разказват за днешната селскостопанска действителност в България, информира Дойче веле.

Стотици кооперативи

България живее от селското стопанство. Почти половината от територията на страната се състои от обработваема земя и пасища. И почти всяко четвърто работно място зависи от селското стопанство. След политическите промени изчезнаха големите социалистически аграрни комплекси. Но на новите дребни земеделци никак не им беше лесно. Ето защо мнозина започнаха отново да обръщат поглед към колективната обработка на земята.

Днес вече има близо 900 кооператива. Един от тях се казва „Сокол". В него влизат 2800 хектара селскостопански земи, които принадлежат на около 500 души, работните места са 23. Всичко изглежда чудесно.

Даниел Чобанов, член на кооператива, казва пред германските журналисти: „В началото машините ни бяха стари и беше много по-трудно, защото непрекъснато трябваше да ги ремонтираме. Сега вече е по-лесно, защото машините са нови."

Като механик и тракторист Даниел изкарва по 1000 евро месечно – отлична заплата, доста над средната за страната. А и работното му място е сигурно. Добър е бизнесът и на собствениците, които дават земята си под аренда. Пшеницата, ечемикът и царевицата носят добри печалби. Почти никъде другаде в България арендата не носи толкова високи приходи.

„Аз не бих продал земята си, защото съм много привързан към нея. Още прадядо ми я е обработвал. Но други са принудени да продават. Какво да правиш, като ти трябват пари?" – добавя Даниел Чобанов.

Почти няма свободни големи парцели

В Соколово имат по-малко икономически проблеми, отколкото другаде в България. Но дори в това образцово село се продават много имоти – както селскостопански земи, така и къщи. Къща чужденците могат да си купят веднага, но ако искат да придобият селскостопанска земя, трябва да живеят поне 5 години в страната.

Във Варна работи една от фирмите, които вече години наред посредничат на чужденците при закупуването на земя. Навремето – чрез дялово участие във фирми, а днес вече чрез директна продажба. Повечето чуждестранни клиенти на „Фармланд" се интересуват от площи между 30 и 50 хектара. А това е трудна работа, защото земята в България беше върната на собствениците в реални граници и така възникна една шарена черга от малки парцели.

Авторите на филма са интервюирали и Добрил Генчев, брокер във „Фармланд". Той обяснява: „Влизаме в контакт с дребните собственици и се опитваме да купуваме земите в пакет. Така имаме възможност да предложим на чуждестранните клиенти по-големи парцели."

Стабилни печалби

Много от тези клиенти имат собствени селскостопански предприятия в чужбина и искат да разширят дейността си и в България. Инвеститорите в аграрния сектор в България имат гарантирани печалби от пет процента годишно – и то за доста години напред. Включително и благодарение на селскостопанските помощи, които идват от ЕС. Цената на земята в България само за пет години се увеличи повече от двойно. Но въпреки това българските обработваеми земи все още са евтини в сравнение със средното за ЕС.

Много българи се опасяват от разпродаване на земите. Посредниците не разбират това безпокойство:

„Не мисля, че това трябва да бъде проблем. Чужденците купуват земя тук, но и българите могат да купуват земя в чужбина. България е член на ЕС, не можем да мислим както през 19 век", смята Добрил Генчев.

"Земята трябва да си остане наша"

Земеделците от „Сокол" вярват обаче, че е най-добре сами да обработват земята си. Нищо, че някои смятат кооперативния модел за отживелица. Бащата на Даниел навремето също работел в ТКЗС-то. След политическите промени реституирал своята земя и не я продал, въпреки финансовите си затруднения. Днес арендата, която получава от кооператива, допълва пенсията му. Дали продажбите на земя го притесняват?

„Притесняват ме, как няма да ме притесняват. Защо да продаваме на чужденци? Земята трябва да си остане наша. Не бива да я взимат чужденците, защото те ще я използват, а за нас нищо няма да остане. Чужденците ще печелят, а ние – не. Земята трябва да бъде при нас", категоричен е Чобанов-страши.

Хората от кооператива „Сокол" искат дългосрочно и заедно да печелят от своите земи, а не просто да изкарат бързи пари, продавайки нивите си, констатират в края на репортажа авторите му.