Социалната изолация – пагубна за нашето здраве

Социалната изолация - един от проблемите на 21 век. Проблем в ерата на технологиите и свързаността. Как може да сме толкова свързани един с друг и в същото време да има все повече и повече случаи на социална изолация?

Младите все по-трудно завързват приятелства. Това се корени в тяхната неспособност да общуват при реални срещи с хора, заради изкривените им представи за общуване, породени отчасти заради прекомерното използване на социални мрежи. Възрастните от друга страна прекарват старините си все по-изолирани и самотни, тъй като биват отхвърляни от обществото.

Социалната изолация е свързана със широк набор от здравословни проблеми, както и по-кратък живот при хората и животните. Междуличностното общуване, атмосферата на доверие и емоционална връзка между хората влияят не само психически, но и физически на състоянието на човека. Взаимоотношенията с други хора са фундаментална човешка потребност, която е важна както за психическото благополучие, така и за оцеляването.

Хората, изпаднали в социална изолация са по-конфликтни и отбранително настроени като своеобразна форма на самосъхранение, а изследователи от Американското сдружение за рака съобщават, че социалната изолация увеличава риска от преждевременна смърт, сърдечни заболявания и рак. Социалната изолация е свързана също с хипертония, възпаление, тютюнопушене и други рискове за здравето.

Расата изглежда е по-силен предсказател за социална изолация, отколкото полът. Бели мъже и жени е по-вероятно да бъдат в най-изолираната категория отколкото например чернокожите мъже и жени.

Резултатът от социалната изолация е положително свързан със смъртността от сърдечни заболявания във всички подгрупи, обаче.

Най-изолираните чернокожи мъже и жени са имали повече от два пъти по-висок риск от преждевременна смърт поради каквато и да е причина, а при белите мъже и жени има 60% и 84% по-големи рискове от преждевременна смърт, съответно.

"Липсата на междуличностни връзки изглежда особено вредна", казват авторите на излседването.

Оказва се, че здравите социални връзки помагат да намалее рискът от ранна смърт с 50%. С други думи хората, които поддържат приятелски отношения помежду си, живеят по-дълго и по-добре от самотните си връстници.

Нашият еволюционен модел на самотата върху мозъка, както и растящият брой поведенчески изследвания предполагат, че самотата води до импулс за краткосрочно себесъхранение, което включва повишена бдителност за социалните, за разлика от несоциалните заплахи.

Това е обективното становище на науката. Следствието за всички нас би могло да бъде: да обръщаме внимание на хората, които остават встрани. Да бъдем по-търпими, да се опитаме да ги извадим от социалната изолация. Понякога едно обаждане променя всичко.

Специалистите предлагат да се предвиди строителство на почивни станции и паркове, където пенсионерите, най-уязвими към самота, могат да общуват с други хора.