В края на 2018 г., равносметката: Семейството – приоритет на българина

Личната равносметка на българите за отминаващата 2018 година се запазва на рекордно високи нива. Спрямо миналата година с почти 10% нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто, показват данни на "Алфа рисърч", проведено сред 1030 пълнолетни българи между 8 и 14 декември.

Социолозите коментират, че за последните 20 години само в 1998 г. е имало подобно усещане за удовлетвореност. Отрицателните оценки нарастват с 2 на сто спрямо миналата година, но остават вторите най-ниски за целия този период. Най-голям дял от хората (46 на сто) отново заемат неутрална позиция - "годината беше същата като предишната", но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998-2018, пише БТА.

Впечатление прави продължаващият пета година ръст в позитивния поглед към близкото бъдеще. 57 процента очакват 2019 да бъде по-добра от 2018 г. срещу едва 12 на сто, които предвиждат по-лоша година. Впечатлява и широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което, дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен, посочват от "Алфа рисърч".

Този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната - в съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава, коментират социолозите. Те отбелязват, че и тук негативните оценки бележат спад (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40 на сто към 22 процента), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Противоречието между индивидуалните равносметки и негативните нагласи към управленските политики може да се дължи отчасти на конкретния социален контекст и конюнктура, но анализът показва, че зад него стоят и доста по-съществени трансформации в българското общество през последните години, констатират социолозите. Те посочват, че в ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект, все по-голяма част от сънародниците ни изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг - семейството, приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси. Така емоционалните връзки, семейството, приятелите започват във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към властта и политиката - за социалните хоризонти.

В отговор на въпроса "Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?" българите определят по следния начин най-важния си социален капитал: семейството, близките, приятелите - 81 на сто усещат тяхната подкрепа; натрупания социален опит и авторитет - 59 на сто се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет; личните постижения - 58 процента са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.

Всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи, всеки трети - че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност, а всеки четвърти - че има хоби, участва в клуб по интереси и пр.

Като се допълни и това, че въпреки икономическите трудности, които съпътстват голяма част от българските семейства, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си, можем да кажем, че през последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг", констатират от "Алфа рисърч" и отбелязват, че това "затваряне" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности. Много от българите посочват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си, тоест в последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг".

Това затваряне обяснява и отношението на обществото към традиционните идентичности и ценности. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от "Истанбулската конвенция" (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно, именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации" обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа, смятат социолозите.

Ако в равносметката за отминаващата година българите са единодушни, че индивидуалните постижения и семейните отношения са най-честите поводи за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо влияние върху следващата година, те са далеч по-разколебани.

37 процента посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32 на сто отдават приоритет на местните избори. 23 на сто отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12 процента - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11,8 на сто - конфликтите в Обединените патриоти.