В криза: Подкрепяме мерките и властта, страх ни е от безработица

Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение, въведено заради разпространението на коронавируса. Това личи от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март.  

На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията, 66% казват, че са достатъчни, 17% твърдят, че са прекалени, 15% смятат, че са недостатъчни.

Това базово възприятие обуславя много голям прилив на доверие към управлението. Действията на правителството като цяло се одобряват от 74% срещу неодобрение от 22%. Действията на МВР се одобряват от 80% срещу неодобрение от 15%.

Действията на Министерството на здравеопазването се одобряват от 83% срещу неодобрение от 12%, а на Министерството на образованието се одобряват от 86% срещу неодобрение от 10%.

Одобрението и неодобрението към отделните личности в ръководството на страната изглежда в момента така: Бойко Борисов 73% срещу 21%, Ген. Венцислав Мутафчийски 89% срещу 10%, Владислав Горанов 45% срещу  26%, Томислав Дончев 54% срещу 18%. Много високи нива на одобрение получават съсловието на лекарите (+91%) и учителите (+87%).

Реакциите на хората на самата епидемия се разбиват на три групи: паническа (22%), тревожна (64%), спокойна (12%). Повече от една пета от българите искрено смятат, че настоящата епидемия е едно от най-страшните неща, сполитали човечеството.

Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус. Тази паническа нагласа сама по себе си е опасна. Главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37% признават, че лично те изпитват страх от вируса.

Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45%).

Твърде голяма част от българите (64%) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден. И пак приблизително толкова (66%) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса.

Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията. Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете; 80% ползват дезинфектанти; 90% са ограничили личните си гостувания; 5% се борят с епидемията с предпазни маски, посочват социолозите.

Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88% и 94%  одобряват забраната на всички публични събирания; затварянето на границите за чужденци; забраната българите да пътуват в чужбина.

Общественото мнение обаче е разделено по забраната да се пътува от град в град 56% за срещу  40%, които не одобряват, въвеждането на вечерен час - 59% за срещу 39%, които не одобряват.

Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени -13% до 27%.

За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че ще загубят работа - 20%, няма да могат да си плащат кредитите - 29%, няма да могат да покриват битовите сметки - 38%. Към това се добавя твърдението на 3% от анкетираните, че вече са загубили работа.

Като цяло (както показва и изследването на Асоциация "Галъп интернешънъл" в 28 страни) България е "среден случай" в Европа и света. Това донякъде се осъзнава от самите българи, а донякъде се отразява и в техните нагласи.

На въпроса "Кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен: (1) репресивен /„китайски“, (2) ограничителен / „европейски“, (3) свободен / „шведски“, българите се разделят така: за „китайския“ модел: 30%, за „европейския“ модел: 42%, за „шведския“ модел: 23%.

Тази "средна" и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на  българите (87%), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89%).