По-малко инсулти по време на COVID-19: По-здрав ли е българинът?

Една трета от пациентите с нужда от диагностика или инвазивно кардиологично лечение са отложили медицинските интервенции по време на пандемията, показва анализ на "Индекс на болниците". Инициативата е съвместна на "Галъп интернешънъл" и специализирания сайт clinica.bg, като данните, с които борави, се предоставят от НЗОК.

Сред най-любопитните данни от изследването е фактът, че инсултите у нас са "намалели" с 21% по време на COVID-19. Съпоставката е за периода от 1 февруари до 30 април през 2019 г. и този през 2020 г.

Инвазивна кардиология
 
Сред трите области най-голям е делът на българските граждани с кардиологични проблеми, които са отложили посещението си в лечебно заведение през изминалите три месеца, в които се разрази пандемията от коронавирус, показва анализът на "Индекс на болниците". При тези пациенти обикновено става дума за спешни или неотложни състояния на стеснения или запушвания на артериите и опасност от настъпване на инфаркт.

Общо 10 679 са били хората, които са преминали през различни инвазивни диагностични процедури за наличието на сърдечносъдови проблеми от 1 февруари до 30 април през 2019 г. Броят им за същия период през тази година е бил 7 123 или той е по-нисък с 33.3%.

Аналогично е положението и при лечебните процедури в областта на инвазивната кардиология. Общо 10 254 души са потърсили медицинска помощ през трите месеца на миналата година срещу 7 340 за тази. Намалението в този случай е с 28.4%.

По-малко са били и хората с остър коронарен синдром с персистираща елевация, които са потърсили медицинска помощ, въпреки че при тях нуждата от лечение е с най-голяма спешност. Броят им за изследвания период на миналата година е бил 2 340 срещу 1 902 за тази, което е с 18.7% по-малко. С над една трета са намалели и пациентите, на които е бил сложен пейсмейкър. Техният брой се е понижил с 35.3% - от 1 192 през трите месеца на 2019 г. на 771 през същия период на 2020 г.
 
Инсулти
 
С 21.2% по-малък е бил броят и на пациентите с инсулти, които са получили медицинска помощ в болница по времето, когато у нас течеше пандемията от COVID-19. 13 885 души са били хоспитализираните от 1 февруари до 30 април през 2019 г. срещу 10 945 за същия период през тази година. Близо 95% от тях са получили исхемичен инсулт.

Спад има и при спешните интервенции, които се осъществяват в някои от случаите на исхемичен инсулт – тромболизите. Техният брой през трите месеца на 2020 г. е по-нисък с близо 10% в сравнение със същия период на миналата година, като достига до 258.
 
Онкология
 
Пандемията от коронавирус е дала най-малко отражение върху достъпа до диагностика и лечение при онкологичните заболявания, показва анализът на „Индекс на болниците“.

Общо 41 673 са били хората, които са получили план за лечение на заболяването си от 1 февруари до 30 април през 2019 г. Техният брой за същия период на 2020 г. е бил 36 168 или с 13.2% по-малък. В тази цифра влизат, както новодиагностицираните случаи, така и пациентите, при които се е наложила ревизия на лечението.

Незначително е понижението на пациентите с онкологични заболявания, които са преминали през лъчелечение. През трите месеца на 2019 г. техният брой е бил 4 132, а през тази година – 4 116.

Въпреки появата на пандемията, пациентите, които са преминали през химиотерапия, са се увеличили, показват още данните. През изследвания период на миналата година техният брой е бил 12 485, а през тази – 13 293.
 
Изводи
 
Динамиката в разпространението на хроничните социалнозначими заболявания е ниска и по принцип не би следвало да отбелязва значително отклонение в рамките на една година. Затова редукциите, които наблюдаваме в броя на пациентите с кардиологични, онкологични или неврологични проблеми, се дължи не на реалната им липса, а на други причини.

В случая намалението на хората, потърсили медицинска помощ, е пряко следствие на затруднения достъп до болнична помощ заради въведеното извънредно положение по време на пандемията от COVID-19 в страната, сочи проучването.

Извънредното положение включваше ограничаване на плановия прием в лечебните заведения и в някои случаи налагаше реорганизация на дейността им. Страхът от заразяване с COVID-19 и въведената социална изолация вероятно допълнително са повлияли на решението на отделни пациенти за отлагане на търсенето на медицинска помощ дори в случаи на спешни състояния.

На този фон осигуряването на 85% от плануваните приходи на  лечебните заведения за болнична помощ от НЗОК им давa известно спокойствие и стабилност.