Мария Касимова-Моасе дава житейски съвети към абитуриентите

Проектът “12 писма до дванайсетокласници“ с продължение и тази тази година. Той се роди по време на пандемията и беше насочен към абитуриентите, които не празнуваха своя бал. Един от авторите във второто издание на инициативата “12 писма до дванайсетокласници“ е журналистът и писател Мария Касимова -Моасе.

 

"Моята мотивация да се включа в проекта беше много лична, аз съм майка на две дъщери", сподели тя в ефира на Bulgaria ON AIR. И добави, че за бала на малката си дъщеря й е подарила книжка "Мамин наръчник за оцеляване" – снимки с нейната житейска история.

 

Много от съветите сега Мария Касимова ги е взела от наръчника.

 

"Това са млади хора, които са доста по-разкрепостени и отворени да учат. Аз обичам да казвам за себе си, че съм разказвач на истории и реших, че мога през своята история да разкажа това, което аз видях през тези години дотук. Може това на някого някъде да послужи, когато се чувства объркан“, каза още Мария Касимова-Моасе.

 

Тя подчерта, че писмото й не изглежда много оптимистично, но това е само на пръв поглед.

 

"Искам да покажа на младите хора, че доброто и лошото се случват заедно. Ние потъваме в едното и трябва да разберем, че този кръговрат е непрекъснат. Но всичко се преодолява с хора", посочи писателят и журналист.

 

Според нея децата са много по-добри от нас – те са много по-информирани, много по-презадоволени, но пък ние имаме към тях отговорността да им дадем механизми, с които да се справят с живота.

 

"През личното излиза най-добре общото", подчерта тя и добави, че светът има глобална нужда от искреност.

 

"Толкова сме затънали в политически коректен език. И когато някой е искрен – това изненадва хората, струва им се ненормално", каза събеседникът на Мирослав Димитров.

 

Моасе препоръчва на младите да не четат посланията като рецепти за живота, а да извлекат това, което е важно за тях. "Ако някъде в съзнанието се складира информация от прочетеното, някога може да се сети какво е прочел", смята тя.

 

Убедена е, че в днешно време обществото има нужда от непосредствен разказ как преживяваме нещата.

 

"Миналото е тежко, бъдещето я се случи, я - не, докато сегашният момент е изключително кратък. Това е важно децата да го разберат – сегашният момент е толкова кратък – толкова трябва да сме подготвени от миналото и да вярваме в бъдещето, че някак това сега да го задържаме и да направим много чувствено", каза още Мария Касимова-Моасе.