Месото измести хляба в храненето на българите

С увеличението на доходите на хората през годините значително се променя храната на трапезата ни. Най-съществената промяна е заместването на хляба с потребление на повече месо, плодове и зеленчуци. Като тази тенденция продължава и през 2020 г. въпреки пандемията и ръста на безработицата. През миналата година всяко домакинство е изяло средно по 168 кг хляб и тестени изделия, а през 2015 г. - по 213 кг, показват данните на НСИ, пише „Труд“.

Спадът в потреблението на хляб и тестени изделия за период от пет години е с над 21%. Любопитно е, че спадът в покупките на хляб е доста голям, докато при потреблението на тестени изделия като макарони, кифли и бисквити има ръст.

Същевременно потреблението на месо е нараснало с близо 5%. През миналата година всяко домакинство е изяло средно по 73,8 кг месо, при 70,6 кг през 2015 г. Потреблението на месни продукти като колбаси и консерви обаче намалява с 12%. Причината за това е, че с ръста на доходите хората искат да има повече месо на трапезата им. Но залагат на прясното и качествено месо, вместо на наденици и салами.

В стремежа на хората да ядат по-здравословно, нараства потреблението на някои плодове и зеленчуци. През миналата година всяко домакинство е изяло средно по 23,6 кг дини и пъпеши, което е ръст с 2,6% спрямо 2015 г. За периода от пет години потреблението на тикви е нараснало с 45%, на грозде с 11,5%, на круши с 15%, на сливи с 13%. Консумацията на ябълки, череши, праскови и ягоди обаче е намаляла съответно с 10%, 32%, 26% и 16%. Всички плодове са поскъпнали през последните пет години. Но се оказва, че потреблението на тези, чиято цена е нараснала повече, намалява, а плодовете, които са поскъпнали по-малко, се купуват повече. Например ягодите са поскъпнали с над 48% за периода, а черешите и прасковите - с 34-35%. В същото време повишението на цената на дините и пъпешите е само с 16%, а на крушите - с 10%.

Потреблението на домати, краставици и чесън се увеличава с ръста на доходите на хората. Но за сметка на това ядем по-малко зеле, показват данните на НСИ. За период от пет години доматите са поскъпнали с 27% и консумацията им е нараснала с 1,2%. В същото време краставиците са поскъпнали доста по-малко - само със 17%, а потреблението им е нараснало повече - с 5,4%.

Тенденцията за обръщане към по-здравословен начин на живот се вижда и при маргарина и маслото. Потреблението на маргарин е паднало с над 46% за период от пет години, а консумацията на масло се е увеличила с близо 23% до 2,7 кг на домакинство за година.

Ядем и все повече яйца и кисело мляко, а ограничаваме картофите на трапезата. Което показва, че с увеличението на доходите хората търсят по-разнообразна храна. Всяко домакинство изяжда средно по 278 яйца за година, при 243 преди пет години, което е ръст с над 14%. Потреблението на кисело мляко също нараства със 7% до 56 кг на домакинство за година. При картофите спадът на консумацията е с над 5% до 52 кг. годишно на домакинство.

Намалява консумацията на пасти, но ядем повече шоколад.

При десертите също има сериозна промяна в потреблението от домакинствата, което е свързано със стремежа към по-здравословен начин на живот. Консумацията на захар от българите е намаляла с 14% за период от пет години, средно до 27 кг на домакинство за година, показват данните на НСИ. Спад от 10% има и при захарните изделия. Наред с това обаче потреблението на шоколадови изделия е нараснало с 2,9% до 3,5 кг на домакинство годишно.

През годините потреблението на високо алкохолни напитки нараства, като наред с това хората и пушат повече, показват данните на НСИ. Потреблението ракия е нараснало с 31% за период от пет години, а на други високоалкохолни напитки, като водка и уиски - с 6,7%. При бирата обаче има спад с близо 24%, а при вината - с повече от 5%. При цигарите ръстът на потреблението за същия период е минимален до средно 1569 цигари на домакинство за година.

При безалкохолните също има ръст в консумацията за последните пет години - с над 7% до 145 литра на домакинство годишно.