Тренд: Българинът не спортува и не се храни здравословно

Българинът не спортува, не се храни здравословно, а като основен аргумент посочва липсата на време и че трудно отделя средства от бюджета си. Това сочат данни от проучване на Тренд, направено по поръчка на Национална спортна база за двигателната активност и спортните навици на българите.

Изследването е реализирано в периода между 20 и 28 ноември тази година чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1310 души на възраст 15+.

По-малко от една четвърт (23%) от всички интервюирани спортуват, а останалите (76%) не спортуват. Профилът на хората, които спортуват са най-вече на възраст 15-29 г, в по-голям дял мъже за сметка на жените, хора с по-високи доходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите населени места.

Почти консенсусно (88%) българите признават, че е важно да се спортува. Само 5% са на обратното мнение. Данните от тези твърдения ясно показват, че в българското общество съществува концепцията за положителните страни на спорта, което е добра основа за мотивирането на повече хора да спортуват.

Над половината от българите оценяват здравословното си състояние като отлично (19%) или много добро (35%), докато 11% като лошо. Съвсем закономерно, здравословното състояние е пряка функция на възрастта - над две трети от тези над 60 години оценяват здравния си статус като лош или много лош.
 
40% от българите се хранят здравословно, а над половината (51%) заявяват, че не се хранят здравословно. И на този въпрос отново откриваме зависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.

39% са посещавали школи / курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и подобни, но вече не го правят. Почти половината (48%) никога не са посещавали. 12% посещават в момента.
 
Сред тези, които не спортуват, основен аргумент е, че нямат свободно време. В пъти по-ниски дялове регистрираме в отговори като „нямам мотивация / интерес“ или „нямам физическа възможност“, които са на второ и трето място като дял посочили.
 
Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малки дялове на външни игрища и съоръжения (19%), или навън без съоръжения (18%). 38% от всички спортуващи спортуват без да харчат пари за това.
 
Основен мотив на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80 процентни пункта). След това се нареждат опциите „за забавление“ (46 процентни пункта), за подобряване на спортната форма (39 процентни пункта), за почивка (39 процентни пункта) и за подобряване на външния вид (35 процентни пункта).
 
По отношение на тези, които плащат, за да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е между 31 и 50 лева месечно. Ниски дялове се отчитат при суми над 60 лева.

Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че държавата инвестира достатъчно средства в спорт. 62% са на обратното мнение. 83% споделят, че държавата трябва да инвестира повече в спорта, а 87% да се инвестира повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години смятат, че физическата активност на българите трябва да бъде приоритет на държавата.

-------------------------------------------------------

Проучването на „Тренд“ е по поръчка и финансирано от Национална спортна база, посветено на двигателната активност и спортните навици на българите. Изследването е реализирано в периода между 20 и 28 ноември 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1310 души на възраст 15+.