80% от медсестрите готови на протест заради извънреден труд

Близо 80% от медицинските сестри в болниците у нас твърдят, че са готови да излязат на протест, ако не се вземат мерки за решаване на проблемите с кадровия дефицит, който влияе отрицателно на работата им и увеличава вероятността от медицински грешки. Това показва анонимна анкета на „Индекс на болниците“, проведена сред 543 специалисти по здравни грижи в болничната помощ в края на миналата и началото на тази година.

404 от всички 543 участници в анкетата са медицински сестри, след тях по численост се нареждат акушерките, лаборантите и други специалисти по здравни грижи. Най-голяма част от анкетираните – 36%, работят в областни лечебни заведения, 25% – в държавни, 24% – в общински, а 15% – в частни. Участниците са от цялата страна, като най-многобройни са представителите от София град. По възраст най-голям дял са анкетираните между 41 и 60 години – 62% от всички, след тях се нареждат тези между 22 и 40 години – 26% от всички, над 60 години са 12%.

66% от анкетираните специалисти по здравни грижи работят на едно място, 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от анкетираните, което предполага висока степен на полагане на извънреден труд. Най-голям дял от анкетираните – 54% – са посочили, че се трудят между 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа.
Голямата заетост на специалистите по здравни грижи се потвърждава и от данните за извънредния труд, който те полагат. 46% от анкетираните са заявили, че полагат  такъв, като 32% от тях работят между 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.

Доходите явно трудно кореспондират с високата степен на заетост на специалистите по здравни грижи. 64% от анкетираните посочват, че в лечебните заведения, където работят, не са били постигнати минималните заплати по КТД. Данните от анкетата показват, че 68% се трудят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 –  6%.
Движението на доходите не е било и еднозначно при всички специалисти по здравни грижи. Увеличение е имало при 33%, при други 32% приходите от труда им са се запазили непроменени, а  при една трета дори са намалели.
Според немалко от специалистите по здравни грижи реалните им доходи са по-ниски от очакваните. Една трета  от анкетираните считат, че е нормално за труда им да получават между 1500-2000 лв., а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лв.

69% от анкетираните специалисти по здравни грижи смятат, че не разполагат с достатъчно време за пациентите си, докато 18% са на мнение, че имат достатъчно време, за да обърнат внимание на всеки свой пациент.
35% от анкетираните специалисти споделят, че използват над 4 часа от работния си ден в грижи за пациентите, 44% пък отделят по-малко от 4 часа. Документацията се оказва една от дейностите, с която голяма част от професионалистите по здравни грижи са заети. Между 2 и 4 часа от деня си на попълване на документи отделят 45% от респондентите, а над 4 часа – 25%.

Над 97% от професионалистите по здравни грижи са категорични, че в болниците е налице кадрови дефицит, а малко над 2% не могат да преценят дали това е така. Това потвърждават и данните за броя пациенти на една сестра. 33% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях посочват, че се грижат дори за повече от 30 души. Други 37% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които полагат грижа за по-малко от десет души на дежурство.
Съотношението лекар:сестра също масово е негативно. На един лекар има по-малко от една сестра според отговорите на 48% от анкетираните, а в една пета от случаите съотношението е равно. Само при 19% от анкетираните на един лекар се пада повече от една сестра, както би трябвало да бъде.

Кадровият дефицит и прекомерната натовареност на специалистите по здравни грижи влияят негативно върху възможността им да работят нормално. 90% от анкетираните смятат, че липсата на достатъчно кадри е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът увеличава риска от медицински грешки. 76% от анкетираните споделят, че са прекалено натоварени, а 76% от тях смятат, че това е влияе негативно на работата.
Влияние върху качеството на работа оказват още фактори. Над 60% от респондентите смятат, че лошо влияние върху качеството на работата им оказва негативното отношение на институциите към специалистите по здравни грижи (69%), нивата на заплащане в момента (67%), условията на труд (64%), както и отношението от страна на пациентите (62%). Според 47% от анкетираните разрастването на болничната мрежа също води до увеличаване на кадровия дефицит и освен това влияе лошо върху качеството на работата им.

Основните възможности за преодоляване на кадровия дефицит и оттам на проблемите, свързани с него, професионалистите по здравни грижи виждат в няколко основни мерки. Първата сред тях е увеличаване на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, подобряване условията на труд – 29%, подобряване на отношение към тях като цяло - 17%, промяна в категорията на труд и възможност за по-ранно пенсиониране - 7%.

Ако властите не предприемат своевременни мерки за решаване на кадровия дефицит, 79% от анкетираните заявяват, че биха участвали в протестни действия. Едва 7% от респондентите – не желаят да участват в такива действия, а 13% на този етап не са взели решение.