Проф. Габровски: С AI неврохирургията прави пробиви, които бяха фантастика

Видимостта, която се дава на имплантите, по които работи компанията на Илон Мъск Neuralink, е много голям шанс част от невронауките да се придвижат много по-бързо напред, отколкото е било в представите ни до преди няколко дни. Това каза Николай Габровски, неврохирург, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Имплантите, с които Мъск ще започне да прави експерименти, ще се опитва да ги имплантира при хора и за които е получил разрешение, на практика съществуват от доста време. Фактически от много време учените в областта на невронауките се мъчат да извлекат сигнал от нашия мозък, който директно да може да осъществи контакт с някакво външно устройство като компютър. Става дума за т.нар. brain–machine interface (BMI) - да се направи комуникация между мозъка и машината".

В графична среда човек общува с компютъра като му посочва папки, файлове и машината си превежда и разбира какво искаме. Огромна научна енергия е насочена в това да успеем да извличаме подобни команди директно от мозъка. Така, чрез BMI, ще се помогне изключително много на хора, които са инвалидизирани заради прекъсване на гръбначния мозък и не могат да движат крайниците си, обясни Габровски. "Благодарение на нещо подобно, те биха могли да управляват компютър, екзоскелет или да карат специализирани машини да вършат различни неща за тях".

"В основата е принципът на извличане на сигнал от мозъка. Всичко това и до скоро беше много трудно и почти невъзможно, а причината е, че нашият мозък е една базирана и на електричество машина. А електрическите сигнали, които има при работата на невроните и връзката между тях и подаването на сигнали помежду им, са изключително слаби. Да бъдат извлечени тези сигнали е много трудно и е голямо научно предизвикателство".

Факт е обаче, че това мозъчно предизвикателство вече до голяма степен е преодоляно, заяви професорът. Той даде пример с научен екип в Швейцария, който е успял да разработи метод, при който чрез подобни на имплантите на Илон Мъск устройства се извлича този сигнал и се обработва със сложни математически модели. В резултат човек с гръбначно-мозъчна травма и прекъсване на гръбначния стълб от преди няколко години прохожда. Големият напредък, който е постигнат, касае разпознаването на конкретния сигнал.

"Има зони в мозъка, които отговарят за нашето движение. Когато си помислим, че искаме да се движим, тези зони се активират и започват да излъчват тези много слаби сигнали, които електродите и миниатюрни, много чувствителни електрони трябва да уловят. Екзоскелетът "знае" в зависимост от зоната, от която идва сигналът на мозъка, какво точно да направи. Това е въпрос на много голяма чувствителност (която вече имаме), второ - на много голяма изчислителна мощ (която очевидно вече също имаме), и трето - на едно много добро ноу-хау как тези сигнали да бъдат филтрирани и наистина диференцирани".

Факт е че това вече се случва - в конкретния случай с швейцарската група, заяви неврохирургът: "Това бе немислимо до преди няколко години. Говорим за изключителен напредък и бих казал, че това е само началото".  

Що се отнася до възможностите на невронауката да достигне до създаването на мозъчен имплант, който да увеличава капацитета на човешката памет, гостът каза, че на този етап това не е възможно. По думите му, докато за тялото се знае точно кои определени зони в мозъка отговарят за движението на ръка, крак, а дори и на отделните пръсти, то много голяма част от останалите функции на мозъка са пръснати в целия мозък и не са концентрирани на едно място. Имат много по-сложна организация и функция.

"Поради тази причина, ако в двигателната част ние можем да сложим такъв имплант и да се опитваме да извлечем оттам сигнал и съответно да го изпращаме в някаква посока, то при паметта и при някои по-сложни функции, дори и като зрението, нещата са значително по-трудни и предизвикателни", обясни гостът.

Много е важна тази стъпка на Илон Мъск, защото той ще даде видимост на тези резултати извън тесните научни среди, подчерта професорът. "Той със сигурност има умение да привлича внимание. Чрез тази стъпка, която всъщност не е толкова иновативна и много научни екипи работят и имат резултати в тази област от доста време, той привлича внимание и съответно ще има и привличане на средства за допълнителни изследвания, за разработки. Така че, аз очаквам наистина това доста да помогне за по-бързото развитие на подобни импланти, без те да бъдат конкретно за памет. Това може би ще се случи, но засега този момент е далеч".

Целият коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria