Младите не работят, не приемат модела работа до края на живота

Близо всеки трети българин на възраст между 20 и 29 години влиза в групата на бедните, показват данни на Евростат. Само 56% от младежите на тази възраст работят, при средно 65% за страните от Европейския съюз. Забелязва се голям дисбаланс между очакванията на младите и работодателите.

"Аз не бих нарекла тези младежи бедни. Това, че не искат да работят, е свързано с това, че са намерили формулата да не гладуват и да се чувстват добре. По-голямата част от поколението Z имат различно разбиране за работата. Те се чувстват добре и не вярват, че работата трябва да ги съпътства до края на живота им. Има доста разминавания между очакванията на работодателите и на младите хора. Има работодатели, които се опитват да експлоатират хората и това води до разбирането на младите. Разбира се, има работодатели, които имат добри условия", каза председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева.

Тя сподели, че нейното поколение е разглезило работодателите. "По-възрастните се раздават повече и създават разбирането, че по всяко време са налични, което сега не е ценност на новото поколение", обърна внимание тя.

Според госта младият човек иска да има своето свободно време и да се занимава с неща, които харесва. Работата вече не е просто за пари, а е нещо, което му харесва и иска да прави.

"Много от тях се насочват към предприемачество. Отдавна трябваше да погледнем за вноса на кадри отвън, което ще се окаже добър изход за нашата икономика", коментира Василева в ефира на Bulgaria ON AIR.

Председателят на Българската конфедерация по заетостта засегна и темата за инфлуенсърите и възможността за получаване на доходи от социалните мрежи. Тя сподели, че с развитието на света и технологиите работата става доста атипична.

"Има много начини за изкарваме на пари, които не са обхванати от трудовото законодателство. Това не е само в България. Има млади хора по целия свят, които не работят. Такъв е трендът, който, за съжаление, трябва да следваме. Работодателите трябва да измислят все повече начини за задържане на хората", заяви гостът.

Според нея всичко е индивидуално и все пак има и млади хора, които искат да работят. Василева прогнозира, че е възможно да увеличим пенсионната възраст и да намалим годините, в които младежи могат да работят. Тя смята, че трябва повече разнообразие и съобразяване от страна на работодателите.

В края на разговора беше повдигната темата и за заплатите.

"Следващата година следва минималната заплата да е 930 лв. Това е ориентир. Съответно няма как работодателят да очаква някой младеж да се съгласи да работи под 1000-1200 лв. Абсолютно не звучи логично. Липсата на опит не значи, че не трябва да им се дава шанс да пробват. Работодателите са гъвкави, но законодателството трябва да бъде адаптирано по-добре", каза Надя Василева.

Гледайте целия разговор във видеото.