Днес отдаваме почит на Свети Климент Охридски

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж", а Димитрий Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 година той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Софийският университет чества патронен празник с нов ректор

Софийският университет „Св. Климент Охридски” ще отбележи своя патронен празник с академично тържество и нов ректор.

Празникът по традиция ще започне в 8.00 часа на 25 ноември, събота, в академичния параклис „Св. Климент Охридски” в Богословския факултет на Софийския университет, където Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет, ще отслужи Света Божествена литургия. След службата литийно шествие ще се отправи към паметника на свети Климент Охридски.

В 11.00 часа Академичният съвет на Софийския университет начело с новия ректор проф. Георги Вълчев, който ще поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски. Академичното тържество по повод празника ще се проведе в Аулата на Алма Матер. Съгласно дълголетна академична традиция ректорът в периода 2015-2023 година проф. Анастас Герджиков ще представи новоизбрания ректор. Проф. Георги Вълчев ще поздрави академичната общност по повод патронния празник.

Деканът на Юридическия факултет проф. д-р Даниел Вълчев ще произнесе академично слово на тема: "Правото – между сакралното и профанното".

Тържеството ще продължи с връчване на удостоверенията на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2022 г. до 25 ноември 2023 година.

В рамките на церемонията ще бъдат връчени наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2023 г.; Годишните награди на Алма матер за учебната 2023/2024 г. по повод патронния празник на Софийския университет; Годишната стипендия съвместно с Българската национална телевизия на името на д-р Младен Младенов за студент от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация; Годишната стипендия на името на Надежда Дженева за студент от Факултета по журналистика и масова комуникация; Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков; Стипендия на Фондация „Блага Димитрова“ за студент от Факултета по славянски филологии.

Академичното тържество ще завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.