Събирачите на дългове - само с лиценз

Изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити има за цел да въведе ред в събирането на вземанията от длъжниците, като осигури по-добра защита от тормоз и измами.

Финансовото министерство е публикувало законопроекта за обществено обсъждане, което трябва да приключи до 11 март. На практика с него се въвежда специална евродиректива, чиято цел е да  хармонизира мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите нива на необслужваните кредити в ЕС и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване, пише "Сега".

Това се предвижда да стане чрез разширяване на кръга от лица - физически и юридически, които може да изкупуват необслужваните кредити на банките и така да се даде тласък на вторичния пазар на лоши кредити, вместо те да тежат на финансовите институции. Тези купувачи на необслужвани кредити обаче се задължават да сключат договор с лицензирани от БНБ събирачи на дългове, като централната банка ще осъществява и надзор над тяхната дейност.

В момента тази дейност се извършва от т.нар. колекторски фирми, които са само на регистрационен режим към БНБ, но не са под техен надзор. Практиката изобилства с всякакви своеволия над длъжниците. Веднъж продадени на колекторски фирми, необслужваните кредити често се оказват обрасли с нови такси и допълнителни лихви и стават още по-трудно събираеми. Освен това честа практика е събирачите на дългове да заблуждават длъжниците и да ги натискат да изплатят задължения, за които е минал давностният срок.

Купувачите на кредити също може да събират вземанията от длъжниците, но ще трябва да покрият изискванията за лиценз за тази дейност.

С новия закон се въвеждат редица изисквания за издаване на лицензи на събирачите на необслужваните кредити. Те трябва да разполагат с "необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността". А също така да водят "подходяща политика, осигуряваща съответствие с правила за защита, справедливо и етично третиране на кредитополучателите, включително по отношение на финансовото им състояние, а когато е необходимо насочването им към консултантски или социални услуги".

В проектозакона ясно е разписано, че на купувачите на лоши кредити и лицата, които ще ги събират от длъжниците, се забранява да предоставят заблуждаваща информация. Те са длъжни ясно и точно да информират, че са придобили задължението, като размерът му не може да бъде по-голям от това, което длъжникът е трябвало да върне на банката. Освен това наказателната лихва за забава не може да бъде по-висока от законовата лихва, която е ОЛП плюс 10%.

От купувачите и събирачите на дългове се изисква да зачитат и защитават неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите, както и да прилагат правила за етично поведение и комуникация с тях.

Забранява се прилагането на агресивни търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите. Купувачите на кредити и лицата, които ще събират тези кредити, трябва да осъществяват комуникацията си единствено чрез телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника. Освен това са задължени да спазват изискванията на закона за защита на личните данни.

Това означава, че няма да се позволят практики от типа на лепене на съобщения във входовете в блоковете, където задълженията става достояние на всички. Няма да се позволява лицата, натоварени със събирането на проблемните вземания, да посещават домовете на длъжниците, нито местоработата, както и да звънят на работодателя на длъжника.

Освен БНБ надзор върху купувачите и събирачите на дългове ще осъществява и Комисията за защита на потребителите. Длъжници, които смятат, че са тормозени, ще може да се обръщат с жалби към КЗП, а тя може да подаде мотивирано искане до централната банка за отнемане на лиценза на фирми с много провинения.

Цената на лизенза за всяко лице, обслужващо проблемни кредити, се предлага да е 35 000 лв. за първата година. Освен това тези специализирани фирми ще трябват да сключат застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задължения си. Минималната застрахователна сума се предлага да е средният размер на индивидуалните вземания по необслужвани кредити, а за всички застрахователни събития за една година 10% от номиналния размер на обслужваните вземания през календарната година.

КЗП също ще има думата при издаване на лицензи. БНБ ще иска становището на комисията дали кандидатът е спазвал правилата за защита и етично третиране на кредитополучателите и дали има постъпили жалби.

Трябва да се подобри прозрачността, предвидимостта и общественото доверие в тази дейност. Само така успешно и ефективно ще се развитие търговската дейност по придобиване на вземания по необслужвани кредити, се посочва в мотивите на МФ. Очакванията са международни компании за управление на активи и инвестиционни фондове да могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите.

Високите нива на необслужваните кредити намаляват рентабилността на кредитните институции и могат да застрашат финансовата стабилност, предупреждават още от МФ. Освен това кредитните институции с високи нива на необслужвани кредити имат по-малък стимул да отпускат кредити. Финансовото министерство цитира доклад на ЕБВР за наблюдение на необслужваните кредити за първото полугодие на 2022 г., според който делът на необслужваните кредити в България е един от най-високите в региона на Източна и Югоизточна Европа - 5,1% при средни за региона 2,8%. По-нови данни на БНБ показват, че делът на брутните необслужвани кредити в края на 2022 г. намалява на 4,1%, продължавайки тенденцията си към намаляване и понастоящем.