Държавата спасява с 45 млн. лева европроекти на "Напоителни системи"

Държавното предприятие "Напоителни системи" ще получи заем в размер на 45 млн. лв. от Министерството на земеделието във връзка с изпълнение на проекти за рехабилитация на системата за напояване.

Става дума за 24 проекти за възстановяване на хидромелиоративни съоръжения - основно канали, на обща стойност 106 млн. лв., одобрени за финансиране още при предходната програма "Развитие на селските райони 2014-2020 г.". Едва тази година "Напоителни системи" започна работа по тях. В началото на 2022 г. изпълнението им бе спряно от тогавашния министър на земеделието Иван Иванов заради открити нарушения при изпълнение на договорите. Няколко месеца по-късно те бяха обявени наново. Сега държавното дружество има срок да ги приключи до средата на 2025 г., в противен случай евросредствата ще бъда загубени, пише "Сега".

Заемът, който се предоставя на „Напоителни системи“ ЕАД, е за осигуряване на оборотни средства за обезпечаване на изпълнението на 24-те проекта. От тях 20 млн. лв. ще се предоставят в периода от 1 септември до края на 2024 г. Останалата сума в размер на 25 млн. лв. ще се предостави през първата половина на 2025 г. От земеделското министерство посочиха, че заемът се отпуска при пазарни условия и ще се погасява на вноски съгласно погасителен план.

Въпросните 24 проекта, които "Напоителни системи" ще изпълнява, засягат само съществуващата инфраструктура, но не и възстаняване на унищожените в годините на прехода поливни площи, изтръгнати тръби и нарязани помпени станции.

През годините около "Напоителни системи" периодично избухват скандали. Всеки министър на земеделието - служебен или редовен, извършва проверка на дружеството по някакви сигнали за нередности, след което се уволняват директори. Преди две години дружеството реши да вдигне шоково с 200% цените на водата, която подава за напояването на земеделските култури, и това предизвика силното недоволство. Наложи се правителството да гласува компенсации на земеделските производители заради поскъпналата водата.

През 2021 г. когато се подготвяше проекта на Плана за възстановяване и устойчивост, браншови съюзи от земеделието настояха правителството да изключи "Напоителни системи" от него, както и предвидените за дружеството 850 млн. лв. европомощ за възстановяване на поливните системи.  „Това ще е като да налеем вода в пясъка", посочиха земеделци заради съмненията за източване на средствата. Вместо това в ПВУ бяха заложени 100 млн. лева за напояване, за които земеделските стопани да кандидатстват директно - поливни системи, инсталации за пречистване на вода, оборудване за пестене и съхранение на вода.

Сега от земеделското министерство подготвят изключените от ПВУ обекти да получат финансиране по  Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.

Тези дни служебният министър на земеделието Георги Тахов обяви, че има планове псреоливните площи, които обслужват "Напоителни системи" да се разширят от сегашните 400 хил. дка на 1,5 млн. дка. По-далечната цел на този план, който ще се извършва на етапи, е тези поливни площи да се разширят до 8,5 млн. дка.

Разширяването на напоителната система в жизненоважна за българското земеделие заради неблагоприятното изменение на климата с по-продължителни засушавания и високи температури. Земеделските производители се оплакват, че високата себестойност на продукцията им е резултат и от липсата на напояване.

Тепърва обаче агроведомството ще прави инвентаризация на състоянието на поливните площи, стопанисвани от "Напоителни системи", на подземната инфраструктура и други хидромелиоративни съоръжения. Такава инвентаризация не била правена от 1992 г. насам, посочи Тахов, като уточни, че е предвидено включително геодезическо заснемане на съоръженията и заснемане от въздуха. Работна група предстои да подготви процедура за възлагане на дейност по обследване на поливните площи в България.

Климатолози и еколози обаче предупреждават, че земеделските производители също трябва да се адаптират към климатичните промени.

"Климатът се променя и то драстично. Ако ние мислим, че имаме достатъчно вода и е въпрос само на управление на тази вода, ще сгрешим и ще се сблъскаме челно в една стена, която уви няма да се счупи, а ще се счупи нашата глава", коментира пред БНР бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Той се обърна към земеделските производители: "Не можем да продължаваме да засаждаме култури в райони с трайна тенденция на засушаване, култури, които изискват голям обем вода за напояване през годината. Трябва да мислим за друг тип култури, които са по-сухолюбиви".  Сандов посочи България е сравнително бедна на водни ресурси. При тази остаряла инфраструктура за напояване трябва да мислим как да използваме все по-малкото количество вода, което ще имаме, по правилен начин, така че да има достатъчно за земеделските производители. "Ако земеделците очакват държавата постоянно да им гарантира вода, това няма как да стане", предупреди Борислав Сандов.