България не може да си позволи в момента разход от 3% за отбрана

България не може да си позволи в момента разход от 3% за отбрана. Трябва да се върви към рестрикции и затягане на коланите. Това каза пред БНР доц. д-р Григорий Вазов, член на Фискалния съвет.

"Категорични рестрикции и най-важното е да няма никаква индексация на социалните разходи през следващата година. 33% повече приходи от ДДС не могат да бъдат събрани. Решението на това е вдигане на ДДС от 20% на 22%. Може да е за една, за две, за три години, но е необходимо. Вдигането на ДДС е икономика, ако се вдигнат другите данъци, ефектът ще е нулев, защото българинът е експерт в криенето на данъци. Единственият данък, който не може да скрие, е ДДС, но пък има начини да краде ДДС". 

Според него приетият Бюджет 2025 е единствено възможният при това състояние на държавните финанси.

"Да, той не е добър, но изходът за решаване на проблемите на бюджета какъв е. Един от изходите е концесиониране на големите инфраструктурни проекти. ... Друг изход е приватизация на голяма част от държавните предприятия. ... Няма по-добър измислен начин от частната инвестиция, тя може да реши проблема на бюджетите в следващите 3-4 години".

Максималният размер на новия държавен дълг от 18,9 млрд. лв., който може да бъде поет през годината, е оправдан, смята представителят на Фискалния съвет и обясни, че няма друга формула, с която да се изравни заложеният 3% дефицит:

"Една част от тях ще отидат за ББР, за Българска холдингова компания, за БЕХ... в тази посока. 7,2 млрд. лева, които са за рекапитализиране на държавните дружества, са необходими, не можем да разсъждаваме само в посока, че са за потенциална корупция. Искат да се преструктурират едни разходи за общините, които да не са директна субсидия, а през ББР да отиват като кредити. Възможността за корупция е много по-голяма, когато се субсидира директно, отколкото като се дадат кредити през ББР".  

По думите на доц. Вазов, България не може да си позволи в момента разход от 3% за отбрана:

"Ако след години, в които дефицитът постепенно бъде сведен до нула, както е проектиран, тогава вече ще можем да си позволим този разход, т.е. след 4-5 години ще можем да си го позволим, ако правилно се управляват финансите".

"Влизането в еврозоната е политически, а не икономически процес", подчерта доц. Григорий Вазов: "Много ми се иска 1-ви януари 2026 г. да е реалистична дата за приемането на еврото. Влизането в еврозоната е изключително важен процес от икономическа гледна точка за българската индустрия и за хората".