Ангел Найденов: Има напредък по гаранциите за сигурност на Украйна, но ключовите спорове остават

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов заяви пред Нова телевизия, че през последните дни е отчетен напредък в преговорите за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна в замяна на отказ от членство в НАТО.

"При интензивните срещи в края на миналата седмица и в понеделник в Берлин има напредък по отношение на споразумение за гаранциите, които биха били предоставени на Украйна", посочи Найденов, като допълни, че това дава "някакви надежди, че се приближаваме към прекратяване на войната".

По думите му рамката на договореностите включва няколко ключови елемента, сред които продължаване на военната подкрепа за Киев и запазване на украинска армия с численост от около 800 хиляди военнослужещи в мирно време. "Това е необходимо за възпиране и отбрана при евентуална нова руска агресия", подчерта Найденов.

Като втори основен елемент той посочи идеята за многонационални мирни сили под европейско ръководство. „Говори се за формиране на многонационални мирни сили във формат на Коалиция на желаещите – за възстановяване на украинската армия, за защита на въздушното пространство и за гарантиране на сигурността в Черно море“, обясни бившият министър. Той уточни, че в документите не се говори изрично за разполагане на сухопътни сили, но „всичко предполага, че те биха били разположени на ключови инфраструктурни обекти“.

Третият елемент са юридически обвързващи гаранции за сигурност с водеща роля на САЩ. „Те трябва да бъдат ратифицирани от Конгреса на САЩ, за да имат задължителна сила“, каза Найденов и добави, че при ново руско нападение биха се задействали икономически, военни, разузнавателни и дипломатически мерки. Предвижда се и механизъм за контрол на мирното споразумение под ръководството на Вашингтон с участие на международни наблюдатели.

Найденов подчерта, че Москва вече е реагирала отрицателно на тези идеи. "Русия не би била съгласна на разполагането на каквито и да е чуждестранни западни сили на територията на Украйна", припомни той, цитирайки изявления на президента Владимир Путин и заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков.

Според него за Русия тези гаранции "на практика са аналог на член 5 от договора на НАТО", което ги прави неприемливи.

Бившият военен министър обърна внимание и на компромисите, които президентът Володимир Зеленски е допуснал в хода на разговорите. „Първо – отказ от членство в НАТО при наличие на аналогични гаранции за сигурност. Второ – допускане на референдум за териториалните разпоредби, включително замразяване на фронтовата линия. Трето – предложение за демилитаризирана буферна зона“, изброи Найденов, като подчерта, че всички тези идеи са били отхвърлени от Русия.

По отношение на перспективите за компромис Найденов беше предпазлив. „Двата най-спорни въпроса остават гаранциите за сигурност и териториалните въпроси, по които няма приближаване на позициите“, каза той. Според него Украйна е изправена пред тежка дилема – или „несправедлив мир с териториални компромиси, приети чрез референдум“, или продължаване на войната с риск от нови загуби.

В края на разговора Найденов коментира и темата за българската отбрана и пристигането на първата ескадрила F-16 Block 70. „Това е реализация на един от най-важните проекти за модернизацията на армията и означава ново качество за военновъздушните ни сили“, заяви той. По думите му България все още не е напълно готова за оперативното използване на самолетите.

"Ако ме питате дали сме готови незабавно да ги въведем в експлоатация – не“, каза Найденов и уточни, че първоначални бойни способности се очакват „една-две години след пристигането, тоест след 1 януари 2026 г., а пълна оперативна готовност – около 2028 г.".