$45 млн./час: Как въздушните тревоги парализират украинската икономика

Според министъра на икономиката на Украйна, предупрежденията за ракетни удари струват на страната приблизително 45 милиона долара за всеки час, в който парализират стопанската дейност, докато Киев търси начини да поддържа икономиката работеща на фона на засилващите се руски бомбардировки.

Русия все по-често взема на прицел инфраструктурата, която крепи украинската икономика, нанасяйки удари по промишлени обекти, складове, логистични центрове и центрове за данни. Олександър Кравченко, министър на икономиката и околната среда, определи тези действия като опит, а се унищожи почти цялата икономика“.

"Онова, което не бяхме напълно предвидили, е колко бързо Русия ще разработи тези реактивни дронове и ще ги използва, за да атакува всичко наред“, каза той, визирайки употребата на новите оръжия, които през последните седмици подлагат Киев на тежки удари.

Говорейки от строго охраняваната правителствена сграда в Киев, Кравченко, бивш ръководител в консултантската компания McKinsey, който се присъедини към правителството през лятото, заяви пред The Guardian, че атаките принуждават големи сектори от икономиката периодично да спират работа, тъй като служителите се насочват към убежища, а сирените за въздушна тревога могат да звучат до 10 часа на ден.

"Когато хората са в бункера, бизнесът спира“, каза той.

Система за предупреждения

За да смекчи икономическите последици, правителството наскоро въведе нова двустепенна система за предупреждение, целяща да позволи на бизнеса да продължи работа по време на продължителни сигнали за въздушна тревога.

Сигналът с "червен“ код предупреждава за ракетна заплаха и изисква хората да потърсят убежище, докато предупреждението с "жълт“ код се използва при заплаха от дронове, което позволява на много предприятия да останат отворени.

"Повече от половината фирми продължават да работят при жълт код", заяви Кравченко.

Жълтият код обаче не гарантира безопасност. Тази опасност стана очевидна в понеделник, когато руски реактивен дрон удари сградата на Националната академия на науките в центъра на Киев по време на жълт код, убивайки двама души, докато служителите все още са били вътре и са работили.
Това е една от трудните дилеми, пред които е изправена Украйна, докато се опитва да поддържа нормалния ритъм на живот, като същевременно защитава населението от ескалиращата кампания на руски удари.

Кравченко заяви, че само през тази година руските атаки са нанесли щети на дълготрайните активи, оценявани на 10 милиарда долара, като сред мишените са били стоманодобивни заводи, складове, логистична инфраструктура, а напоследък и центрове за данни. Русия също така на практика е блокирала черноморските пристанища на Украйна, през които преди блокадата е преминавала по-голямата част от износа на страната.

Идва тежка и сурова зима

Министърът изрази мнение, че тази година правителството е по-добре подготвено за това, което може да се окаже "най-тежката и сурова зима“ от началото на войната, предвид очаквания допълнителен натиск върху енергийните доставки, инфраструктурата и бизнеса, вече отслабен от месеци наред удари.

За да се осигури защита срещу бъдещи атаки, правителството обсъжда начини да позволи на повече частни компании да закупуват системи за противовъздушна отбрана, каза министърът, макар и да предупреди, че бизнесът никога не би могъл да се защити напълно от руските ракети и дронове.

Продължаващите щети от ударите допълнително натоварват и без това силно затруднените държавни финанси.

Наскоро президентът Володимир Зеленски оцени оставащия бюджетен дефицит на Украйна за настоящата година на около 27 милиарда долара – цифра, която породи въпроси сред някои европейски правителства относно произхода на този недостиг, предвид факта, че ЕС вече е одобрил пакет от заеми за Украйна на стойност 90 милиарда евро, обхващащ периода 2026-2027 г.

Кравченко заяви, че впоследствие правителството е намалило дефицита до 20 милиарда долара чрез съкращаване на разходите и мобилизиране на допълнителни вътрешни ресурси.

По думите на Кравченко, Киев сега търси допълнителна подкрепа от ЕС, Япония, Канада и Обединеното кралство, включително чрез евентуално предсрочно отпускане на заеми, първоначално предвидени за следващата година.

"Води се много активна работа с всички наши международни партньори за осигуряване на допълнителни източници на финансиране“, заяви той.

Разходите растат

Кравченко отхвърли предположенията, че недостигът на средства е резултат от лошо управление или корупция. Той също така заяви, че проблемът не се дължи на прекомерни разходи по времето на бившия министър на отбраната Михайло Фьодоров, чийто стремеж да реформира военните доставки и бързо да разшири украинската програма за дронове го превърна в един от най-изявените реформатори в правителството преди уволнението му през юли – ход, който предизвика улични протести.

Според него финансовият дефицит се дължи както на по-ниските от очакваното държавни приходи, така и на нарастващите разходи за водене на войната.

"Разходите за войната просто растат“, каза той, като посочи необходимостта от повече системи за противовъздушна отбрана и от ускоряване на разработката на украински дронове, способни да прехващат новите руски оръжия с реактивни двигатели.

Въпреки това, шумни корупционни скандали засегнаха и най-близкото обкръжение на Зеленски, което подкопа доверието в правителството както у дома, така и сред западните донори.

Скорошно проучване на Киевския международен институт по социология показа, че корупцията в управлението е най-често посочваното притеснение сред украинците (отбелязано от 50% от анкетираните), изпреварвайки масираните ракетни удари и атаките с дронове (40%). Същото проучване установи, че 72% от хората смятат, че Зеленски носи лична отговорност за корупционните действия на лица от обкръжението му.

Кравченко отбеляза, че е постигнат напредък в справянето с проблема, но призна, че Украйна е изправена както пред самата корупция, така и пред устойчив проблем с възприятията – както в страната, така и в чужбина.

Оценявам високо натиска от страна на европейските партньори по отношение на реформите“, каза той, като добави, че Украйна трябва да се справи и с възприятията за корупция, както у дома, така и в чужбина.

По думите на министъра, нуждите на Украйна от външно финансиране за 2027 г. се оценяват на 52,6 милиарда долара, но до момента са осигурени едва около 20 милиарда, като се обсъждат допълнителни увеличения на данъците и съкращения на разходите.

На въпрос дали възходът на партии, скептични към подкрепата за Украйна, във Франция и Германия би могъл да отслаби ангажираността на Запада към Киев, той отвърна: 

"Дали се тревожа? Мисля, че вероятно би трябвало. Общата умора в Европа нараства“.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.