В Украйна думата "мир“ се превърна в политически риск

В Украйна малко думи носят толкова голяма тежест или толкова голям политически риск, колкото думата "мир“.

В началото на октомври няколко видни украински политици публично призоваха за прекратяване на руската война при условия, които мнозина сметнаха за по-близки до желанията на Кремъл. Предложенията им се различаваха, но обществената реакция разкри дълбоко вкоренен страх: че призивите за мир могат да се окажат по-скоро прелюдия към отстъпки пред Москва, отколкото път към справедливо уреждане на конфликта.

Победа, а не компромис

В продължение на години украинското ръководство определяше победата, а не компромиса, като крайна цел на войната. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом обаче промени политическия пейзаж, засилвайки натиска върху Киев да преговаря за прекратяване на войната, като същевременно се настоява, че каквото и да е споразумение не бива да бъде постигнато при условията на Москва.

Сега зачестилите руски атаки с дронове срещу Киев, подновеното напрежение във връзките с Вашингтон и застоя в преговорите с Москва създадоха нова несигурност относно това как, но и при какви условия, би могла да приключи войната.

В тези скорошни изявления критиците виждат нещо повече от желание за прекратяване на бойните действия. Те подозират политически маневри – популистки призиви, опити на политици да заемат изгодни позиции за бъдеща борба за власт, или пък усилия да се провери до каква степен обществото би приело компромиси.

"Основната цел на всички тези изявления е да се види как обществото би реагирало на подобен сценарий“, заяви Олга Василевска-Смаглюк, депутат от управляващата партия. 

"Първият елемент е мирно споразумение с Русия, вторият - отстраняване на президента, а третият - провеждане на избори. Разбира се, имаме нужда от мир. Въпросът е при какви условия", добавя тя, цитирана от Kyiv independent. 

Мирен план дава обратен ефект

Докато украински представители се подготвяха за пореден кръг преговори във Вашингтон, Олексий Гончаренко, по това време депутат от опозиционната партия "Европейска солидарност", представи собствен план за прекратяване на войната, водена от Русия.

В авторска статия от 4 октомври, публикувана в едно от водещите украински издания, Гончаренко призова за постигане на споразумение с Москва, като изтъкна, че това не би било равносилно на капитулация. Той предложи поредица от договорености с посредничеството на трети страни, при които и двете страни правят отстъпки, а въпросът за източния регион Донбас, основният териториален препъникамък, се разглежда последен. Планът му предвижда също руският език да получи същия статут като другите езици на малцинствата в Украйна, а на свързаната с Москва Украинска православна църква да бъде позволено да продължи дейността си.

"Можем ли да унищожим Русия точно сега? Не, не можем. Ако приемем тази обективна реалност, не можем да продължим да се бием, докато самите ние престанем да съществуваме. Трябва да знаем кога да спрем, за да запазим държавата си“, заяви Гончаренко.

Критици изтъкнаха, че предложенията граничат с капитулация пред Русия - твърдение, което народният представител отхвърли.

Микола Княжицки, депутат от същата партия "Европейска солидарност“, заяви, че мирът зависи преди всичко от руския президент Владимир Путин. Русия не е показала никаква готовност за отстъпки или за отказ от целта си да завземе Донбас.

"Всякакви призиви за мир, отправени към Украйна, както и всякакви обвинения срещу украинската страна в тази връзка, очевидно са в полза на Путин и на онези политици, които се стремят да представят жертвата като виновна страна, а агресора - да освободят от отговорност“, заяви Княжицки пред Kyiv Independent.

Според Киев, съгласието за замразяване на конфликта по протежение на сегашната фронтова линия би представлявало "огромна отстъпка“, смята Олексий Харан, професор по политология в Националния университет "Киево-Могилянска академия“ и научен съветник във фондация "Демократични инициативи“.

"Двадесет процента от територията ни остават под окупация - там всеки ден носи терор и унищожение на всичко украинско. Това са спекулации. Путин няма интерес нито към преговори, нито към компромис. Той иска всичко", добавя професорът.

Гончаренко отдавна е забележима фигура в украинската политика. Като един от най-разпознаваемите депутати в парламента, той е събрал над 200 000 последователи в Telegram.

Фалшиво разделение

От месеци насам депутатът Данило Хетманцев прокарва разграничителна линия между това, което той описва като "партия на мира“ и "партия на войната“ в Украйна - подход, който според критици крие риск онези, които подкрепят отбраната на страната, да бъдат представени като противници на самия мир.

Хетманцев, който е по-предпазлив в реториката си, членува в партията на президента Володимир Зеленски "Слуга на народа“ и оглавява парламентарната комисия по въпросите на финансите, данъчната и митническата политика, се причислява към "партията на мира“, която според него е "водена от Зеленски“.

Хетманцев не назова конкретни лица, които смята за част от "партията на войната“. Според него те "печелят от войната“ и "искат да се воюва до последния украинец“.

Депутатът Олександър Мережко определя този наратив като проруски, като посочва, че той създава погрешното впечатление, че Киев желае войната да продължи. Той проследява произхода на тази формулировка до Кремъл, където терминът "партия на войната“ започва да се използва скоро след началото на пълномащабното нахлуване, за да бъдат описани руски длъжностни лица и бизнесмени, които настояват за ескалация.

Няколко народни представители от партията на Зеленски заявиха пред Kyiv Independent, че не споделят възгледите на Хетманцев. По думите им, 229-имата депутати от партия "Слуга на народа“ имат различни позиции, а мнението на Хетманцев не представлява обща за партията позиция.

Друг политик, който изненадващо се включи в дебата, е Игор Терехов, кмет на Харков, втория по големина град в Украйна. В отговор на авторска статия на Валерий Залужни, посланик на Украйна във Великобритания и бивш главнокомандващ на въоръжените сили ,Терехов изтълкува текста като внушение, че войната е неизбежното бъдеще на Украйна. В статията на Залужни обаче това не се твърди изрично; авторът по-скоро посочва, че прекратяването на руската война не може да се разглежда като бизнес сделка.

"Способността ни да издържим на войната не бива да се тълкува като съгласие да живеем в нея. Ние се стремим към мир и просперитет“, написа в отговор Терехов в социалните мрежи.

Мир, но на каква цена?

Някои разглеждат неотдавнашната вълна от мирни предложения като опит да се провери доколко се е променило общественото мнение, докато страната се бори с интензивните руски атаки и се подготвя за поредната трудна зима.

"Не бих изключил възможността властите да сондират почвата, за да видят как ще реагира обществото“, казва Харан.

Последните проучвания показват, че въпреки трудностите, пред които са изправени украинците, обществените нагласи относно прекратяването на войната и начините за постигане на мир почти не са се променили през изминалата година.

Най-новото проучване на KIIS, публикувано на 19 октомври, показва, че около 64% ​​от анкетираните обвиняват Русия за забавянето на мирните преговори и отхвърлят идеята, че украинското правителство трябва да бъде по-склонно към компромиси.

Същото проучване установи, че около 62% от украинците са готови да издържат войната толкова дълго, колкото е необходимо.

Призивите за мир пренебрегват една основна пречка - Путин не е показал никакво желание за компромис. Искането му Украйна да се изтегли от Донбас не е придружено от никаква гаранция, че руските сили няма да навлязат в съседните региони.

"Условията на Русия са добре известни“, казва Микита Потураев, депутат от партията на Зеленски и добавя: "Да се ​​призовава за мир при условията на Москва е равносилно на това да се призовава за унищожаването на украинската държава. Една страна има избиратели, докато окупираните от Русия територии - нямат".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.