Турски престъпни мрежи настъпват в Европа: Убийства, оръжия и войни за влияние

Екстрадицията от Гърция в Турция на турски гражданин, издирван по множество обвинения, включително убийство, въоръжен грабеж и участие в престъпна организация, отново подчерта нарастващото присъствие на турски мрежи на организираната престъпност в Гърция и в цяла Европа. Серкан Саял, който беше предаден на турските власти в четвъртък, според информациите е бил издирван по „червена бележка“ на Интерпол и срещу него са били издадени 116 неизпълнени заповеди за арест. Турските власти му приписват също така организирането на 90 престрелки в западната провинция Измир, както и три нападения, едно убийство и 164 акта на заплашване, пише гръцкото издание To Vima. Саял беше прехвърлен от Атина в Истанбул и се очакваше да бъде откаран в Измир. Екстрадицията му е част от по-широките усилия на Анкара да осигури връщането на бегълци от чужбина. Турският министър на вътрешните работи Мустафа Чифтчи заяви, че от началото на 2026 г. в Турция са върнати 805 бегълци от 45 държави, включително 189 души, идентифицирани от турските власти като лидери или членове на престъпни банди. Въпросът все по-често присъства в контактите между гръцки и турски официални лица, като в началото на октомври в Атина се състоя среща между Чифтчи и гръцкия министър за защита на гражданите Михалис Хрисохоидис. Двете страни обсъдиха организираната престъпност, трафика на хора и управлението на миграцията.

Турският министър настоя за ускоряване на процедурите по екстрадиция, като изтъкна, че членове на престъпни организации продължават да действат от гръцка територия – в някои случаи дори докато се намират в ареста. Междувременно Атина предложи по-тясно полицейско сътрудничество, включително издаване на "червени бюлетини" от Интерпол за лица, издирвани въз основа на турски заповеди за арест, с цел да се улесни тяхното идентифициране и задържане. Нарастващата загриженост е напълно разбираема, предвид факта, че турските престъпни мрежи са установили все по-ясно изразено – и често насилствено – присъствие в Гърция. Дейността им надхвърля "традиционните" форми на трафик и включва поръчкови убийства, контрабанда на оръжие, трафик на наркотици, пране на пари и трафик на мигранти.

Мащабът на проблема стана шокиращо очевиден през септември 2023 г., когато шестима турски граждани бяха застреляни в района на Артемида, в източната част на област Атика. Този инцидент се превърна в един от най-ярките примери за насилствените вражди между турски престъпни групировки, действащи в чужбина. Според информация, жертвите са били членове на бандата "Далтон"  – една от най-активните и жестоки турски престъпни мрежи в Европа, възникнала в истанбулския квартал "Бейоглу". Дългогодишният лидер на групата, Баръш Боюн, понастоящем се намира в затвор с максимална сигурност в Италия.

Гръцките власти изказаха предположение, че убийствата са били отмъщение за ликвидирането на член на конкурентна организация в Париж. Жертвите са били застреляни, докато са се намирали в автомобил с германски регистрационни табели. Впоследствие двама турски граждани бяха осъдени във връзка с убийствата, като всеки от тях получи по шест доживотни присъди. Бандата "Далтон" е само една от няколко турски престъпни организации, разпрострели дейността си в Гърция. Други имена, свързани с престъпния свят, включват групировките "Ред Китс", "Хакни Търкс" и "Каспърс", както и мрежи като "Хокс", "Байгаралар", "Шахинлер" и групата на "Дуран".

През декември 2024 г. в крайбрежния квартал Глифада, в южната част на Атина, се разигра поредният кървав инцидент: въоръжени мъже нахлуха в пункт за залагания и откриха огън по трима турски граждани. Жертвите се опитаха да избягат, но въоръжените нападатели ги настигнаха навън. Двама бяха убити, а третият – тежко ранен. Гръцките власти разглеждат инцидента като разчистване на сметки между враждуващи турски престъпни групировки. Последвала полицейска операция доведе до множество арести, както и до откриването на оръжия и наркотици в жилищни имоти.

През май 2025 г. служители на гръцката Национална разузнавателна служба (EYP) попаднаха под обстрел в Терми, близо до Солун (Северна Гърция). Нападателите бяха трима души, за които се твърди, че са свързани с бандата „Далтън“ и вече са били обект на наблюдение. По всичко личи, че заподозрените са смятали, че са следени от агенти на турското разузнаване. Впоследствие тримата бяха осъдени на лишаване от свобода за срок от шест до 12 години. По-скоро, на 13 юни, 25-годишен турски гражданин бе убит в централния атински квартал „Ексархия“. Няколко дни по-късно бе арестуван 28-годишен турски гражданин. Той е заподозрян, че е пристигнал от Турция, за да извърши поръчково убийство. Насилието не се ограничава само до Гърция. Подобни инциденти са регистрирани в Испания, Германия, Обединеното кралство и Нидерландия, което отразява все по-транснационалния характер на тези мрежи и съперничеството помежду им. В доклад на Европол от 2024 г., разглеждащ най-опасните престъпни мрежи в Европейския съюз, се посочва, че турската организирана престъпност действа в повече от 40 държави. Според анализатори, насилствените сблъсъци се дължат основно на отмъщение и конкуренция за контрол над престъпни пазари – най-вече тези за наркотици, оръжия и трафик на мигранти. Междувременно, през септември 2026 г., изданието tovima.gr съобщи за необявено посещение в Атина на ръководителя на турското разузнаване Ибрахим Калън. Според информацията, той е споменал за около 300 членове на турски престъпни групировки, действали в Гърция през предходните четири години и принадлежащи към около 15 различни мрежи.

TikTok и новото поколение банди

Въпреки че турската организирана престъпност присъства в Европа още от 90-те години на миналия век, неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г. се смята за повратна точка в разрастването и трансформацията на престъпния свят в страната. Според анализ на „Middle East Forum“ трансформацията е започнала по-рано, през 2013 г., когато управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган е била обхваната от голям корупционен скандал, в който са замесени лица, близки до президента.

Последствията от неуспешния опит за преврат доведоха до мащабни чистки в полицията и другите служби за сигурност, при които бяха отстранени служители със значителен опит в борбата с организираната престъпност. В анализа се посочва, че някои престъпни групировки впоследствие са се възползвали от политическа толерантност, докато безработицата, икономическите трудности и нарастващото социално неравенство са тласнали все повече млади хора към престъпни мрежи.

Друго развитие е появата на така наречените банди от Поколението Z, чиито методи за вербуване и дейности са придобили по-голям мащаб благодарение на социалните мрежи.

В доклад на френския вестник Le Monde се описва как тези групировки често вербуват тийнейджъри от някои от най-бедните градски квартали в Турция. Процесът на вербуване, както и кадри, възхваляващи престъпни деяния и актове на насилие, се разпространяват чрез платформи като TikTok, което осигурява на бандите публичност и средство за привличане на нови членове. Мащабът на това явление пролича по време на съдебния процес срещу бандата "Далтон" в Истанбул, започнал в края на 2025 г. Сред 362-мата подсъдими имаше и висши членове на организацията, като средната възраст на изправените пред съда е била едва 20 години. Двама от ръководните членове получиха по 12 доживотни присъди за престъпления, включващи убийства, трафик на наркотици и оръжие, както и пране на пари. Други подсъдими получиха присъди лишаване от свобода, вариращи от една година до цели 700 години. Около 60 от подсъдимите бяха оправдани, а съдебното производство срещу други 34 души, включително Боюн, е отделено в самостоятелно дело.

Престъпници, бягащи от правосъдието, или политически бежанци?

Борбата срещу турската организирана престъпност обаче поставя гръцките власти пред особено деликатен правен и политически казус: не всеки турски гражданин, издирван от Анкара, непременно е престъпник, бягащ от закона. По време на посещението си в Атина Чифтчи е подчертал, че Турция настоява за по-бърза екстрадиция не само на лица, заподозрени в участие в престъпни организации, но и на членове на движението, свързано с Фетхуллах Гюлен – движение, което Анкара държи отговорно за неуспешния опит за преврат през 2016 г. и определя като терористична организация. Това разграничение е важно, тъй като турските власти често преследват определени лица по наказателни обвинения, като същевременно ги обвиняват и в участие в политически или опозиционни движения. В гръцките правни среди се отбелязва, че някои турски граждани, търсещи убежище в Гърция, имат основателни причини да се опасяват от политическо преследване. Това не означава, че всички лица, искащи международна закрила, са политически бежанци: някои може също така да се опитват да избегнат легитимни наказателни производства. Поради това всяко искане за екстрадиция изисква индивидуална преценка от страна на гръцките съдилища. Съдебни документи, с които вестник Ta Nea се е запознал, показват, че в няколко случая в турските искания за екстрадиция не са били посочени предишни осъждания или висящи производства, свързани с предполагаеми политически престъпления.