Рецепта за "жълто паве": Учените от БАН я разкриха

Каква е тайната на жълтите павета? Това разкриват проф. Вили Лилков и проф. Александър Караманов от Българската академия на науките. Те разнищили рецептата за производство на жълтите павета и имат идея да се направят нови, които да са също толкова качествени като старите. 

В началото на 20-ти век местната власт взима решение центърът на столицата да бъде застлан с по-интересен паваж, който да я отличи от останалите градове. Точно тогава в Европа излиза модата на цветните настилки. Вдъхновени от това, местната власт и кметът Мартин Тодоров решават да поръчат жълти павета от унгарската столица Будапеща. През 1908 година 60 000 кв.м от столицата са застлани с керамичния паваж. С жълти блокчета са били улиците "Гурко", "Московска" и "Аксаков". С годините обаче цветната територия е стеснена наполовина след бомбардировките.

На много места в столицата дребните плочки са заменени от нов, но далеч не толкова атрактивен паваж. През 30-те години, когато ген. Владимир Вазов става кмет на София и се интересува на колко години паветата трябва да се сменят, специалистите обясняват, че гранитните късове издържат 20, 30 години, а керамичните - 60, 70. Това означава, че трябва да бъдат подменени. Оказва се, че те са станали хлъзгави, именно защото са търкани вече повече от 100 години от пешеходци и коли.

През 2013-та година жълтите павета са обявени за културна ценност и по закон трябва да се пазят и съхраняват.

Проф. Вили Лилков и проф. Александър Караманов споделят, че като културна ценност паветата трябва да се изследват и популяризират. Затова доброволческа група от учени се нагърбва със задачата да изучи всичко за паветата и тяхната структурира. Групата научава всичко – якост, коефициент на триене, състав. От тук обаче трябва да поемат изкуствоведите, за да кажат какво се изисква, за да се запази културната ценност на новите павета.
Паветата са получени по алхимичен начин. Унгарското находище обаче е свършило и производството е спряно. Затова родните учени искат да изобретят подобен стойностен заместител, ако не и по-добър.

Според проф. Караманов паветата могат да се обработят, за да получи добър коефициент на триене и те да не се хлъзгат.

След изследване откриват, че най-уникална у тях е фината им кристална структура. Учените успяват да създадат идентична структура, със същия минерален състав на кристалите, които всъщност дават жълтия цвят. Основната суровина за производство съществува в България и тя е идентична на 90% с унгарската. Ако се преработи и леко се модифицира могат да се създадат подобни павета.