Скелет със забит до сърцето нож откриха в Несебър

Нови археологически находки бяха намерени в църквите „Св. Йоан Кръстител“ и „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Стария Несебър, съобщиха от общината.

Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е построена през XIII век. Археологическите проучвания са съсредоточени в двора северно от нея. Тук на площ от около 40 квадратни метра засега са проучени 28 гроба от 2 времеви периода – XIII–XIV и XVI-XVII век. Един от тях е на дете от XIV век, погребано в ковчег, залят отгоре с вар. Това се е практикувало при жертви на чумни епидемии, като по този начин се е целяло да се спре разпространението на заразата. Все още не е установено коя точно от няколкото вълни на чумни епидемии през XIV век е покосила и част от жителите на средновековна Месемврия.

В гроб от XVII век в лявата част на гръдния кош е открит железен нож с острие между ребрата. Вариантите са или това да е криминален случай, т.е. погребаният да е бил убит и поставен с ножа в гроба, или ножът да е бил забит след смъртта му с цел предотвратяване на завръщането му сред живите – т.нар „вампирясване“.

Последните няколко дни са се очертали и гробове вероятно по-ранни от XIII век, косвено доказателство, че и църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е построена върху по-ранна църква. Тяхното проучване предстои.

Целта на археологическите проучвания в църквата "Св. Йоан Кръстител" е да се разкрият основите й, след което те да бъдат укрепени.

По този начин ще се спре разцепването на църквата, процес, който в последните години видимо се е засилил. Мястото, на което е издигната църквата през Х век, дълго време преди това е било съсредоточие на религиозния култ. Тук през края на IV – началото на III в.пр.Хр. е бил построен езически храм. Останки от него бяха открити в югозападния ъгъл на църквата. Той е граден от добре обработени, големи каменни блокове, поставени плътно един до друг, без спойващ разтвор.

Все още не е установено на кое божество от езическия пантеон е бил посветен храмът. В края на IV – началото на V в.сл.Хр. след налагането на християнството като държавна религия в Римската империя тук на мястото на езическия храм е построен християнски.

От него е разкрит част от баптистерия - постройка, обикновено долепена до църквата, където се е извършвало Светото Кръщение. В края на V–VI век е построена трикорабна едноапсидна базилика. Нейният пълен план тепърва предстои да бъде установен. Тя частично разрушава баптистерия на по-ранната църква. 

През Х век базиликата е разрушена, като голяма част от строителния материал от нея е използван при строителството на новата кръстокуполна църква „Св. Йоан Кръстител“. Мраморни сполии могат да се видят в носещите стълбове на църквата и по фасадите, а мраморните колони са украсявали двора на църквата. В по-голямата си част новата църква използва основите на по-старата.

Разминаване има единствено при централната и северната абсида, където са се образували големи пукнатини, застрашаващи целостта на сградата. Досега са проучени 38 гроба от три времеви периода – VI-VII век, ХIII-XIV и XVI-XIX век. Интерес представлява един надпис открит в църквата, в който се споменава, че тук е погребан капитан–лейтенант Полозов, от руския императорски флот, служил на корветата „Олга“.

Тя е взела участие в руско-турската война от 1828-1829 година, завършила с разгромна победа на Русия. По време на тази война Месемврия е превзета от руските войски. За съжаление само Гърция в резултат от нея получава политическа автономия, довела по-късно до образуването на независима гръцка държава, докато положението на българите остава непроменено и дори се влошава след изтеглянето на руските войски от Балканския полуостров. Голяма част от християнското население на Месемврия се изтегля заедно с руските войски, страхувайки се от репресии на турците. Вследствие на това градът запада до началото на ХХ век, когато тук се заселват бежанци от Егейска Македония.