Туризмът очаква 12% спад на приходите тази година

Спад от 12 на сто на приходите от международен и български туризъм за годината очакват от бизнеса. Това прогнозира за БТА Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

Сред причините за тази негативна тенденция той посочи намаляването на цените на почивките с близо десет на сто през август и свиването на покупателната способност на руските туристи у нас заради обезценяването на националната им валута. Негативната тенденция ще продължи и през лятото на следващата година, което ще е обусловено от фалита на няколко руски туроператора. Очакванията са за продължаване на срива на руския изходящ туризъм заради санкциите срещу страната и обезценяването на рублата.

Лятото на 2015 г. се очаква да е тежко и заради обилните валежи този сезон, които са предпоставка за създаване на негативни нагласи у туристите. Тази година не усетихме отлив заради лошото време, защото 2013 г. беше успешна и туристите доволни, коментира Драганов. Планинският туризъм не би могъл да компенсира негативните тенденции от това лято по морето, смята той. Въпреки негативните тенденции туристическият сезон Лято 2014 г. няма да бъде загубен, коментира Драганов. Той смята, че ще приключи не по-лошо от 2013 г. Легловата база през 2013 г е достигнала заетост от 97 на сто, което е причина да не може да се очакват ръстове в туризма от 20 - 30 на сто, каквито бяха през 2004 - 2008 г., аргументира се той.

Драганов допълни, че проблемите са натрупани с  години заради това, че управлението на туристическите атракции - публичната собственост, не е било припознато като важно за държавата от всички правителства досега. Не е и отчетено многократното искане на бизнеса да бъде създадено Министерство на туризма не за да се управляват хотелите и ресторантите, а за да се управляват публичните обекти публична държавна собственост, които имат еквивалент като стойност стотици милиарди евро. Това пречи да постигнем сравнително нормална  средна заетост на легловата база за ЕС, смята Драганов.

По думите му бизнесът очаква служебното правителство да подготви създаването на регистър на туристическите атракции публична собственост, описването на туристически зони и места и точки, което да е предпоставка за структурирането на отделно министерство на туризма, което да ги управлява. Парите за национална туристическа реклама за 2015 г. също трябва да са във фокуса на служебното правителството, с идеята да се предостави възможност за повече реклама за вътрешния туризъм, за да може да се компенсира 2015 г., която е застрашена от намаляване на туристи от основни пазари за България - какъвто е руският пазар.

Над 230 000 души са заети през лятото в туризма, но голяма част от тях имат договори за два - три месеца, което предопределя проблеми с професионализма и качеството на кадрите в сферата, коментира експертът. Средната заплата в туризма се движи между 650 и 2500 лева с изключения под и над минимума. Туризмът ни обслужва милиони чужденци и българи и няма оплаквания от качеството на услугата, въпреки заетостта, която понякога е "от по седем дни в седмицата по 25 часа", каза Драганов.

По данни на Главна инспекция на труда най-много са констатираните нарушения при проверки на инспекторите в сектора "Търговия и ресторантьорство". Нарушенията са свързани със заплащането на труда, нерегламентиран извънреден труд, за работа без договори или сключени договори на непълен работен ден при полагане на труд на пълен.

По данни на Нели Христова, председател на Федерацията "Търговия, услуги, контролни органи и туризъм" към КТ "Подкрепа", за 2015 година за бранш "Туризъм" е договорен ръст на  минималния осигурителен доход за категориите персонал, съгласно Националния класификатор на професиите. Има увеличение на осигурителния доход между 3,5 и 3,8 на сто за по-ниско квалифицираните работници и тези със средна квалификация. За ръководните и аналитичните специалисти няма такова увеличение.

Христова отбеляза, че във федерацията не са постъпвали оплаквания за неспазване на трудовото законодателство. Но в неформални разговори става известно, че работодателите често назначават заетите в туризма на непълно работно време - на 4, 5,  6 или 7 часа. Спазва се осигурителният доход, но хората работят повече, коментира Христова.

Според нея в България не остават добре обучените кадри в туризма, защото заплащането е много ниско. Всеки, който знае един или два чужди езика, отива в съседни страни. Например заплатата на камериерка у нас е в порядъка 400 - 450 лева, докато минималната работна заплата в Гърция е 670 евро. Като цяло поне два пъти е по-ниско заплащането у нас спрямо съседките ни, допълни Христова. (БТА)