Скок на лихвените проценти, БНБ няма контрол над тях

Лихвеният процент бе рекордно повишен от БНБ в размер на 1,3 на сто. Според икономиста Георги Ганев, "увеличение" е по-добрата от думата "повишение".

"На БНБ са забранени редица решения за българската парична среда, които при традиционен режим са разрешени от Централната банка. Едно от нещата, които са отнети, е контролът върху лихвения процент. БНБ няма контрол върху лихвените проценти, за разлика от ЕЦБ. И тя само съобщава изчисления на случилото се предходния месец", коментира специалистът в студиото на "България сутрин".

Според него в този случай БНБ има куриерска длъжност.

"Повишението става месеци, след като в България няма много сериозно повишение по тази линия. Това повишение дойде най-вероятно по линия на по-ограничен достъп на българските банки до техните резерви, или по линия на това, че българските банки намират за по-изгодно вече част от резервите си да насочват към инструменти, чиято доходност се е повишила", допълни Ганев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той сподели, че хората, които вече имат кредити, могат да очакват промяна в лихвите.

"Особено хората, които са с променливи лихви. Централните банки по света не се ангажират с някаква перспектива докъде ще вдигат лихвите. Всички твърдят, че това ще се случва, докато счупим гръбнака на инфлацията. Лихвите по кредите, ако тръгнат нагоре, ще го направят по-бързо от лихвите по депозитите, защото едното е разход, другото е приход. Ако продължи затягането на паричната среда в еврозоната, неминуемо лихвите и от двете страни ще се вдигнат", категоричен е икономистът.

И подчерта, че за забавените плащания ще се добавя 1,3% към наказателната част.

Попитан дали може да очакваме още увеличения на лихвата, той отговори: "Със сигурност е резонно да се очаква увеличение. Дали стъпката ще е по-голяма или по-малка, отколкото виждаме през този месец - трудно е да се гадае. Много зависи от политическите решения във Вашингтон и Франкфурт, защото ако те продължат да вдигат с голяма стъпка, няма как и нашите да не последват. Забелязва се и било на инфлацията, за първи път ноемврийската прогноза е, че ще има спад на годишната инфлация. Ако централните банкери решат, че това е положителен процес, най-вероятно ще забавят темпа."

"В България БНБ е силно ограничена да води собствена политика. Единственото, което е разрешено като инструмент, това е регулацията на банковите резерви. Но вън от това - тя не може да води сериозна парична политика. Тя използва ограничения инструментариум в ситуация като днешната, когато прецени, че има твърде голям бум - вдига буферите и изискването за резерви", добави Георги Ганев.

Според него през 2023 г. може да се очаква лека рецесия в еврозоната.

"Ще започне ерозия на социалната политика в условията на по-висока инфлация. А заради нея приходите ще растат по-бързо, отколкото е бюджетът за 2023 г., но липсата на осъзнато отношение на българската държава към бюджета е тревожна новина. Тя се отразява на лихвените нива, включително и на държавния дълг", посочи още експертът.