Островът на дълголетието

Жителите на малък гръцки остров живеят средно десет години по-дълго в сравение с останалата част от Западна Европа. Каква е тайната на дългия живот в Икария?

Може би принос имат чистият въздух и приятелският и безгрижен начин на живот. Или пък пресните зеленчуци и козето мляко. А може би планинският район – Икария няма равен терен, човек се движи ту нагоре, ту надолу и така поддържа форма.

Или пък дълголетието се крие в естествената радиация, идваща от гранитните скали. Но Стаматис Мораитис знае най-добре на какво се дължи дълголетието, пише BBC.

„От виното е“, казва той, държейки стъклена чаша с вино преди обед: „Чисто е, няма нищо добавено. Виното с търговска цел е пълно с консерванти. А виното, което ние правим, е чисто.“

Стаматис отпразнува своя 98-годишен рожден ден в деня на Новата година. Той казва, че е по-възрастен, но документите му показват, че е роден на 1 януари 1915 година. Около варосаната му къща се намират любимите му маслинови дървета, овощни дървета и лози. Той прави около 700 литра вино на година.

„Всичко сам ли си изпиваш“, го питаме. „Не!“, отговаря той, стреснат от въпроса: „Изпивам го с приятелите си.“

Как островът удължава живота с 45 години при дадени от лекарите само 9 месеца живот

Виното и приветливите дни с приятелите и семейството са направили Стаматис „рекламното лице“ за оздравяващите ефекти на Икария.

Преди 45 години той живял в САЩ, където бил диагностициран с рак на белите дробове и му били дадени само още 9 месеца живот.

„По това време беше много скъпо да ти направят погребение там. Затова казах на съпругата си, че отивам у дома в Икария, за да ме погребат при родителите ми“, спомня си Стаматис.

А сега той има блясък в очите си и е в разцвета на силите си. Това е история, която е разказвал много пъти, но изглежда не му омръзва да я разказва отново и отново.

„Открих приятелите си в селото, където бях роден, и започнахме да пием. Помислих си – поне да умра щастлив“, разказва той за началото на живота си в Икария.

„Всеки ден се събирахме, пиехме вино и аз чаках. Времето минаваше, а аз се чувствах все по-добре. Деветте месеца минаха – аз се чувствах страхотно. Минаха и 11 месеца – аз се чувствах още по-добре! И сега 45 години по-късно, аз все още съм тук!“, хвали се Стаматис и продължава: „Преди няколко години отново отидох до Щатите и се опитах да открия лекарите си. Но не успях да ги открия, всички бяха починали.“

Има много такива истории в Икария. И в последните години много учени и лекари са отивали до острова, недалече от бреговете на Турция, за да разберат истинската история.
 

Къде се крият магическите качества на острова

Икария получва името си от гръцкия мит за Икар, чиято легенда разказва, че крилата му от восък се разтопили в морската вода близо до острова. От векове това парче земя е познато с лечебната вода на горещите си извори.

Съвсем наскоро Икария бе назована и „синя зона“ от National Geographic, където жителите се радват на дълголетие. Други сини зони са например Окинава в Япония, Сардиния в Италия и Лома Линда в Калифорния.

Най-задълбочена работа за остров Икария са направили учени от Атинския университет, които са проучили жителите над 65-годишна възраст. Осемте хиляди жители живеят 10 години по-дълго от повечето европейци и са в значително по-добро здраве.

Има много важни фактори, които допринасят за дълголетието на жителите на острова.

Те ядат много риба и зеленчуци и значително малко количество месо.

6 от 10 души над 90-годишна възраст са все още физически активни. Повечето храна е приготвена със зехтин. Възрастните хора правят ежедневно планински чай от изсушени билки като мащерка, мента, лайка. Подслаждат го с мед от местните пчели.

Нивото на тютюнопушене е значително ниско, следобедната дрямка е почти задължение, а ритъмът на живот е по-спокоен. Хората общуват често с приятели и семейство и пият умерени количества вино.

Нивата на депресия и деменция също са много ниски.

„Те също страдат от болести като рак или имат сърдечносъдови проблеми, но при тях се появяват на по-късен етап – около 10 години по-късно в сравнение с останалите европейци“, казва д-р Кристина Крисохоу, кардиолог от университета в Атина.

Когато срещнеш по-възрастните жители на острова и се докоснеш до начина им на живот, ти иде да им завидиш. Масата за хранене е отрупана с вкусни икарийски деликатеси.

„Това е просто една лека закуска“, казва Вула, жена на 102-годишния Джордж Касиотис, който вади личната си карта и сочи датата на раждане през 1910 година.

„Не ям преработена храна, не пуша и избягвам стреса“, споделя той. 50-годишният Никос пък разказва, че при тях няма дискоклубове и барове.

Обратно в дома на 98-годишния Стаматис Мораитис – той прекарва голяма част от времето си в бране на маслини – качва се без проблем на една стълба, опряна в дърво.

„Щастлив съм, че още мога да го правя“, казва той с усмивка и допълва: „Чувствам се толкова по-здрав!“