Мечките още не спят, топло е, има и жълъди

Мечките още не са заспали зимен сън, показват данните от GPS-нашийника, с който е маркирана една от мечките в Природен парк "Витоша". Животното е женско и се нарича Велика, тъй като природозащитниците са успели да поставят предавателното му устройство около Великден, разказа за БТА Александър Дуцов, председател на Управителния съвет на Сдружение за дива природа "Балкани".

Според поверията на днешния Андреевден мечките заспиват. Едно от имената на днешния църковен празник е Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник, като в много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Топлото време и богатата хранителна база са причина мечките още да будуват, разказа Александър Дуцов. По думите му тази година реколтата от дъбови жълъди е значително по-голяма от миналогодишната, което кара животните да продължават да търсят и да поемат храна.

Добрата "вечеря" преди заспиване кара специалистите да мислят, че ще има и по-малко щети в края на годината, предизвикани от животните. Естествената хранителна алтернатива и ситостта им предполагат, че няма да слизат към населените места, да посягат на оставени в планината домашни животни или на хамбари с жито в населени места в по-високопланински райони.

В най-студения сезон мечките изпадат в летаргия и според поверията се събуждат чак по Благовец - 25 март. Цяла зима те спят, поради липса на храна, като преживяват от натрупаните запаси и до пролетта губят до 50 на сто от теглото си. Едва с пролетното затопляне, когато се появява и растителната храна в природата, започват да усещат глад, събуждат се и търсят начини да възстановят подкожните си запаси.

GPS нашийник е бил поставен и на друга мечка в Природен парк "Витоша", но от известно време той не подава никакви сигнали към природозащитниците, нито е открит до момента. И двете животни на Витоша са маркирани по приключил вече проект, финансиран с европейски средства. От екосдружението планират да поставят предаватели и на други животни, но засега търсят финансиране.

Данните, които се получават от предавателите са ценни, тъй като ориентират специалистите за миграционните движения на животните, за техните навици и поведение и помагат за опазването им.

Кафявата мечка е най-големият див бозайник-хищник, който населява нашите земи. Според експертите навлизането в мечите местообитания и унищожаването им чрез застрояване, сечи и редовно безпокойство, са сред основните причини, които водят до увеличаване на щетите от мечки и риска от злополуки. Най-често хората безпокоят хищника като събират билки, гъби и горски плодове високо в планината, далече от населените места.

Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Обичайно при приближаването на човек, мечката го подушва и чува отдалеч, и се отдалечава спокойно. Най-чести са случаите на нападение от мечки върху хора, по повод силно раздразнение, раняване или преследване. Неволното или нарочно проникване в бърлоги, гонене с кучета или стрелба, дават на мечката сигнал за атака. Най-много злополуки в България са регистрирани с мечки, ранени по време на лов за други животни, посочват специалистите.

В края на миналия месец, с разрешение от Министерството на земеделието и храните", беше отстреляна мечка, причинила щети в девинските села Беден и Брезе, припомни Дуцов.