Вояджър-1 търси отговор, който витае във въздуха

В каква посока се отклонява потокът заредени частици от Слънцето, когато се приближи към границата на Слънчевата система? Отговорът на този въпрос витае във въздуха и за да го разберат, учените от НАСА решават да преориентират Вояджър-1.

За да осигурят възможност на датчика за нискоенергийни частици на Вояджър-1 да събере такава информация, космическият апарат извършва маневра, която не е изпълнявал в продължение на 21 години.

Най-отдалеченият от Земята космически апарат се обръща на 70 градуса срещу часовниковата стрелка, отчитано от Земята, спрямо своята обичайна ориентация и запазва това положение с помощта на бордовите жироскопи в продължение на 2 часа и 33 мин. Последния подобен път е на 14 февруари 1990 г., когато Вояджър-1 прави семеен портрет на планетите, разпилени като малки скъпоценни камъни около нашето Слънце.

„Независомо че Вояджър-1 се движи в Слънчевата система 33 години, той все още е достатъчно ловък акробат, за да прави акробатични трикове, които не са искани от него в продължение на 21 години“, казва Сюзан Дод, ръководител на проекта Вояджър в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА. „Той изпълни маневрата като по ноти и с нетърпение очакваме да направи това още няколко пъти, за да даде възможност на учените да получат необходимата им информация“.

Двата космически апарата Вояджър се движат в област на турбулентност, която е известна като хелиощит. Хелиощитът е външната граница на хелиосферата около Слънчевата система, той се създава от слънчевия вятър – поток йони, движещи се в радиално направление от Слънцето със скорост милион мили в час. При приближаване към външната граница на хелиосферата този вятър се среща с междузведния вятър, който се формира в междузвездното пространство и се сблъсква с хелиосферата на Слънцето.

През юни 2010 г., когато Вояджър-1 се е намирал на разстояние около 17 млрд. км от Слънцето, данните от датчика, регистриращ нискоенергийно заредените частици (Low Energy Charged Particle) започват да показват, че скоростта на идващия насреща слънчев вятър е равна на нула. Научната група на Вояджър не смята обаче, че в тази област слънчевият вятър изчезва. Вероятно той променя посоката си. Но дали се обръща нагоре, надолу или настрани?

„Тъй като посоката на слънчевия вятър се е променила и неговата радиална скорост е паднала до нула, ние сме длъжни да променим ориентацията на Вояджър-1 по такъв начин, че датчикът на Low Energy Charged Particle да действа като ветропоказател и да сочи в каква посока може да духа вятърът в дадения момент“, заявява Едуард Стоун, участник в проекта Вояджър, който се изпълнява в Калифорнийския Технологичен институт в Пасадена. „Информацията за силата и посоката на слънчевия вятър има ключово значение за нашата представа за формата на хелиосферата и за оценка на разстоянието до границите на междузвездното пространство“.

"Правим всичко възможно да се убедим, че учените са получили именно необходимите им данни, тъй като Вояджър все още работи в малкоизследвана област от Космоса", казва Джеферсън Хол, ръководител на мисията Вояджър в JPL. "Много се радваче, че Вояджър като преди е способен да получава уникални научни данни в област, в която други космически апарати едва ли ще работят в близките десетилетия“.

Вояджър-2 е пуснат на 20 август 1977 г., а Вояджър-1 – на 5 септември 1977 г. на 7 март т.г. Вояджър-1 се е намирал на разстояние 17,4 млрд. км от Слънцето, а Вояджър-2 – на 14,2 млрд. км, движейки се по друга траектория. Скоростта на слънчевия вятър още не е намаляла до нула там, където Вояджър-2 провежда изследвания, но това може да стане в бъдеще, когато космическият апарат се приближи към границата на хелиосферата.

Космическите апарати Вояджър са построени в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, която продължава да ги управлява. JPL е клон на Калифорнийския Технологичен институт. Мисията на Вояджър е част от програмата на обсерваторията Heliophysics System на НАСА.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.