Как Русия стана световен космически спедитор

При старта на руска ракета в Космоса почти няма телевизионни екипи. Транспортът във Вселената вече не е медийно събитие за Русия, а рутина – средно на всеки десет дни ракета напуска космодрума Байконур или по-малкия в северноруския град Плесецк.

С 31 старта за 2010 г. руската федерална космическа агенция „Роскосмос“ е изпратила всяка втора ракета в света в космоса, пише Handelsblatt.

А това, че Русия в последните години стана голям спедитор за Космоса, Москва дължи на прастария си експортен шлагер – ракета от типа „Союз“, многоцелеви контейнер за полети с или без екипаж.

От първия старт на космическия кораб през 1966 г. до днес Русия, а по-рано СССР, е извършила повече от 1700 полета с него. „Союз“ е като костенурката на Volkswagen – груб, солиден и евтин. Ако се вземе предвид и делът на успешните изстрелвания – 98%, се оказва, че бестселърът от съветската епоха е и най-надеждната ракета в света, въпреки че никога не е била мащабно подобрявана.

Наистина специалистите често осмиват руските ракети, но същевременно са респектирани от модела „Союз“.
„Космическите полети стават по-изгодни, ако ракетите носители са пуснати в серийно производство“, казва Рене Лауфер от Baylor University в Тексас. А това, до този момент, се е отдало само на руснаците.

Стартът на един „Союз“ струва 80 млн. долара, а този на европейската ракета-носител за еднократна употреба Ariane 5, която е със същата тежест, коства по 180 млн. долара. Изпращането в космоса на една совалка пък не е по-евтино от 1 млрд. долара.

Със своите товарни полети Москва печели доста добре, а от скоро „Роскосмос“ вече предлага и пътуване с екипажи – 43 млн. долара струва едно място за неруски астронавт, който да бъде пренесен със „Союз“ до Международната космическа станция.

До 2016 г. цената може да достигне 64 млн. долара. Само американската НАСА е резервирала вече повече от 40 места до 2016 г., което ще донесе на руснаците повече от 2 млрд. долара.

Руската космическа индустрия може да оползотвори доста добре тези пари, защото, що се отнася до хай-тек продукти, като сателитите например, все още доминират западните производители.

Така, въпреки лидерската позиция по отношение на космическата спедиция, на Русия се падат само 3% от световния космически оборот, признава шефът на „Роскосмос“ Владимир Поповкин. Нормални според него биха били 10-12%.

Още новини за технологии в Investor.bg