Българският изследовател най-беден в Европа

Финансирането за научните изследвания е най-големият и най-тежък проблем на българската наука.

По данни на Европейската комисия /ЕК/ българският изследовател е най-бедният сред колегите си в Европа със своите 8000 евро за 2001 г., при средно 20 пъти повече, отделяни за изследвания в страните от Европейския съюз /ЕС/, заяви днес председателят на БАН акад. Иван Юхновски на националния форум "Науката в България" в БАН.

По повод на обвиненията, че българската наука е непродуктивна и резултатите от работата й не съответстват на средствата, които се отделят за нея, колкото и скромни да са, акад. Иван Юхновски подчерта, че българският изследовател създава 3,5 пъти повече от страните в ЕС световно стандартизирана научна продукция за единица финансови средства.

Според акад. Юхновски колкото една страна е по-напреднала, толкова повече индустрията влага в научни разработки и процентното отношение на държавното участие намалява.

В България 69 на сто от средствата за научни изследвания са от държавния бюджет, много нисък е процентът на финансирането от бизнеса, заяви той.

Във финансово отношение трябва да престанем да говорим за проценти и да се стремим към годишно увеличение на средствата за наука поне с 25-30 милиона лева, за да можем да догоним след 3 години страни като Чехия и Унгария, посочи председателят на БАН.

По брой на публикации в реномирани научни списания на 1 милион от населението /182 публикации/ България е на едно от последните места в Европа, изпреварвайки само Румъния /84 публикации/, Латвия /142 публикации/ и Литва /164 публикации/, съобщи акад. Юхновски. Той уточни, че данните са от ЕК, Института за научна информация на САЩ и НСИ.

За периода 1995-2002 г. научните работници у нас са намалели от 25 600 души на 21 600, или с 16 на сто, съобщи акад Иван Юхновски. Персоналът, зает с научноизследователска дейност за същия период, е намалял от 30 600 на 16 800, или със 45 на сто. Изследователите също са намалели от 17 000 на 10 400 - с 41 на сто.