Светът да знае историята ми! Мъж воювал срещу брат си и баща си в Босна

История от босненския град Мостар за трагичната съдба на едно семейство – баща и двама синове, воювали по време на войната в три различни армии, разказва сръбският вестник "Блиц", като се позовава на N1.

Единият син е загинал, а другият завинаги ще носи бремето от войната, но и поуки за злото и опрощението.

По време на войната в Босна и Херцеговина бащата и двамата синове воюват на трите възможни страни в конфликта – армията на Босна и Херцеговина, Хърватския съвет за отбрана и Армията на Република Сръбска.

"Казвам се Сабахудин, Зоран или Ранко, фамилното ми име е Лакета, всички тези имена имат едно и също значение, свързани са със зората", казва Зоран.

Той е на 25 години, когато започва войната, пречупила младостта – и неговата, и на всички други в родния му град Мостар. Той воюва на страната на Хърватския съвет за отбрана, неговият брат Горан е бил в редиците на Армията на Босна и Херцеговина, а баща им Ранко - в редиците на Армията на Република Сръбска.

"Моята история трябва да я знае цял свят – брат ми беше в армията на Босна и Херцеговина, аз бях в Хърватския съвет за отбрана, а баща ни беше мобилизиран в Армията на Република Сръбска. Ние, от един дом, най-обикновено работническо семейство, да сме в три различни армии и искате да говорим за патриотизъм, родолюбие? Това ли бяха нашите идеали? Не, не бяха", казва Зоран.

Спомняйки се живота в Мостар преди войната, мъжът разказва, че не е имало Байрам, Коледа или Великден и той да не е отишъл у комшиите или комшиите да не са дошли при него и семейството му.

"Казват, че всичко това от вчера е било като нещо забранено, по онова време на мрака и тъмнината. Не знам кой тогава ни запали светлините! По онова време, в разцвета на младостта ми, на 25 години ставам някакъв войник, трябва да мразя някого, да стрелям срещу някого, да се убиваме в "братоубийствена война". А фактът е, че аз бях от едната страна, моят брат – от втората, а баща ни – от третата. Всичко това се случи с моето семейство, моите приятели, моите съседи, братя и сестри. Имах само един брат, един баща, една майка, всички те днес за съжаление са мъртви, а ето – аз съм малко жив", разказва Зоран.

Брат му Горан е на 24 години, когато умира на 6 август 1993 г. Той загива от минохвъргачка, стреляла от позиция на Хърватския съвет за отбрана от хълм над Мостар, в чиито редици тогава е брат му Зоран. За смъртта на брат си Зоран чул седем дни по-късно, по радиото.

"Не можех да повярвам на това, което чувам. Идват приятели, поднасят ми съболезнования и едва тогава започвам да разбирам. Не можеш да отидеш на погребението на брат си, не можеш да видиш майка си, изгубила сина си, а трябва да носиш това дълбоко в себе си, в малкото си човешко тяло", казва мъжът.

В края на разказа си Зоран изпраща послание към всички народи в Босна и Херцеговина, както и в съседните страни: "Да не дава Господ, никога и с никого да не се повтаря!"

Командир на Хърватския съвет за отбрана - армията на Хърватската република Херцег-Босна между 1992 и 1995 г., е Слободан Праляк, който се самоуби в края на ноември в съдебната зала на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, изпивайки отрова.