Ердоган поръчва музиката в Турция, но ще го слуша ли оркестърът?

Твърде много хора в Турция вече не искат да играят по свирката на Ердоган, макар че тъкмо той поръчва музиката. За първи път от близо 20 години насам се усети, че този път оркестърът може и да не го послуша, пише в коментар на Едже Темелкуран, публикуван в Дойче веле.

Броени дни преди парламентарните и президентски избори в Турция, с които президентът Ердоган бърза да заздрави властта си, най-оспорваните дискусии в социалните мрежи се въртят около съдбата на едно захвърлено осакатено кученце, комуто някой е отрязал лапите. Повечето хора са шокирани от тази крайна проява на жестокост.

Но както повечето други неща в днешна Турция и този сюжет беше политизиран: представители на управляващите обявиха, че ставало дума за "истерия", докато опозицията е на мнение, че проявите на жестокост в страната са станали ежедневие след 16-те години управление на ръководената от Ердоган "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР).

Хора с най-различни политически предпочитания - от крайно ляво до крайно дясно - се дистанцират от сегашната политическа система в страната. Те знаят, че един авторитарен режим не се задоволява само с това да си присвои цялата държавна власт и да разруши политическата система. Подобни режими искат много повече - опитват се да овладеят човешката душа и да натрапят на обществото своите отровни и измамни ценности. Създават система на неправди и безогледност, изискват абсолютно послушание и почти религиозно благоговение пред своя политически водач.

В социалните медии - единственото място, където турските граждани могат да изразяват публично мненията си, дебатът всъщност изобщо не е за осакатеното черно кученце, а за това как да бъдат съхранени разумът и хуманистките ценности на страната, така че хората да не бъдат превръщани в послушни поданици.

"Надеждата е онова, което ни изтощава, а не болката", бях написала веднъж в една публикация. Това изречение сега отново се разпространява в социалните медии. Защото хората очакват с надежда изхода от изборите на 24 юни. Фактът, че те успяха да съхранят своята надежда, макар и отлично да знаят, че и тези избори ще бъдат манипулирани, се дължи на  ентусиазма и страстта, с които опозицията този път се опитва да удари по масата.

С обединени сили срещу режима

Кандидатът на социалдемократите Мухарем Индже води с истински плам своите предизборните изяви; лидерката на националистите Мерал Акшенер предизвиква Ердоган с огнените си речи, а кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхатин Демирташ се бори от затвора, където го държат като политически заложник от вече 20 месеца насам. Дори и консервативната ислямистка Партия на добродетелта се обявява против някои несправедливости. Откакто тези партии обединиха силите си срещу Ердоган, те поведоха битката със зъби и нокти. Посланието им е ясно: страната няма бъдеще, ако тези избори срещу едноличния режим на Ердоган бъдат загубени.

А турските избиратели в момента са принудени да понасят и цялата политическа помия, с която ги заливат. Появи се например едно видео от среща на Ердоган със съпартийци, на която той открито ги зове да манипулират изборните резултати; както и информации, че емисари на правителството обикалят с автомати в ръце из кюрдските региони, за да склоняват избирателите да гласуват за Ердоган.

Правителството упорито отрича да има нещо общо с опитите за сплашване на избиратели, с разпространяването на фалшиви новини от послушните медии, с нападенията над кюрдски политици. Опозицията обаче няма намерение да играе по свирката на Ердоган, макар и да знае, че тъкмо той поръчва музиката. За първи път от последните вече близо 20 години насам се появи усещането, че този път оркестърът може и да не го послуша. Поведението на Ердоган става все по-колебливо - откакто му се налага да отбива ударите на опозицията, турският президент говори по-смутено и объркано от когато и да било.

В днешна Турция хората са твърдо решени да съхранят разума, радостта и нормалността - както в личния си живот, така и в живота на обществото.

*Едже Темелкуран е турска журналистка и писателка. След критики срещу президента Ердоган бива уволнена и принудена да напусне страната. Написала е редица книги, сред които: "Еуфория и меланхолия: Турция в търсене на самата себе си".