През 2023 Турция може да е друга, а какво ще прави Ердоган?

Загубите на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на местните избори миналата неделя показват ясно едно: апогеят ѝ вече е далеч в миналото. Няма я вече онази лекота, с която ПСР печелеше почти всички избори от създаването си през 2001 година насам. В изборната битка този път нямаше и следа от страстта, с която нейните функционери и кандидати се бореха в миналото, пише Райнер Херман от ФАЦ, цитиран от Дойче веле.

След изборите Ердоган държа традиционната си реч от балкона на партийната централа. По негово желание до него застанаха единствено съпругата му Емине и говорителя му Алтун. При посещението си в партийната централа в Истанбул на следващия ден Ердоган не поздрави нито един партиен функциинер. Дори и само заради това тези функционери трябваше да обжалват изборите в Истанбул. За да се спасят.

Всичко това не означава, че е настъпил краят на ПСР и нейния председател Реджеп Тайип Ердоган. Защото местните избори не променят разпределението на властта в Анкара. През последните пет години турците гласуваха шест пъти. А следващите избори ще се проведат чак след четири години. Следователно Ердоган има още четири години време, за да стори това, което очакват турците. Парламентът също не представлява някаква опасност: в него ПСР има стабилно мнозинство - благодарение на съюза с националистическата Партия на националното действие.

И все пак: изборите бяха силен предупредителен изстрел, който дълго няма да отзвучи. Ердоган трябва да промени политиката си, а партията му е длъжна да се обнови и да се завърне към реформаторските си идеали от основаването си. В противен случай на следващите избори тя най-вероятно ще се провали. Те ще се проведат през 2023 година, когато Турската република става на 100 години.

Ако ПСР не се промени...

Четири опасности грозят Ердоган и партията му. Първо: партията загуби предишната си жизненост. Тя вече не се бори, няма цел и не знае накъде иска да води Турция. Второ: по тази причина вътрешнопартийните дисиденти около бившия министър на икономиката Али Бабаджан и бившия президент Абдуллах Гюл искат да създадат нова партия, която да се опира на принципите на старата ПСР. Трето: най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия - получи силен тласък с успехите си на местните избори. В очите на много турци тя отново се превръща в алтернатива на ПСР. Четвърто: с досегашната си политика ПСР ще жъне все по-малко успехи. Защото за последните десет години турската младеж се промени. Особено в градовете.

Групата на турците между 15 и 29 години стана по-модерна и светска в сравнение със същата възрастова група отпреди едно десетилетие. Младите турци днес познават само Ердоган и партията му. И ги отхвърлят все повече и повече. Защото политиката на ПСР не отговаря на жизнения стил на младото поколение.

Ако Партията на справедливостта и развитието не се преоткрие, скоро ще престане да бъде народна партия и ще се превърне в малка политическа формация в консервативния Централен Анадол.