Още ли в Хърватия България е символ за национална деградация?

България и Румъния от години са една от постоянните обсесии на онези, които оценяват мястото на Хърватия в рамките на ЕС. В представата на обикновените хървати тези две бивши социалистически страни представляват своеобразна психологическа граница за национална деградация, пише хърватския вестник „Ютарни лист“.

„Надминаха ни всички освен Румъния и България“ - това изречение периодично се повтаряше във всички анализи на провала на неуспеха на хърватския преход, често със забележката, че процесът на присъединяване на Хърватия в ЕС се е проточил точно заради лошия опит с присъединяването на тези две държави“, се казва в материала.

Припомня се, че рядко някой в Хърватия „е споменавал, че румънската държава например има 20 милиона души население, има държавна традиция и значителни природни ресурси, които рано или късно ще се използват икономически. Когато през 2016 г. Румъния надмина Хърватия по покупателна способност, последва нов цикъл на фрустрации“, пише хърватският вестник.

„По пътя към европейското дъно ни остана само България, но нереално оценявана, без никой например да спомене, че публичният дълг на тази държава е три пъти по-нисък от хърватския. Но тъй като в Хърватия България буди интерес само и единствено като политическо и икономическо плашило, интересът към много показателни сравнения между двете държави, каквито съществуват, е много нисък“, пише в материала.

Текстът по-нататък подробно запознава читателите с избухналия в България „Апартаментгейт“.

„Какъв ще бъде крайният изход от скандала все още не се знае, но за читателите в Хърватия този въпрос е не толкова важен, колкото сравнението между случващото се в България и случващото се в Хърватия. Български управляващи политици са придобили скъпи недвижими имоти на цени, които са недостъпни за обикновените граждани, а служителят, отговарящ за борба с корупцията, е вписал в имуществената си декларация значително по-ниска от реалната стойност на свой имот. Сходството с текущите случаи с вицепремиера на Хърватия /Томислав Толушич, който е декларирал много по-малка квадратура на своя къща/ и министъра на държавното имущество /Горан Марич, закупил си вила на много по-ниска цена от строителя/ е очевидно.

Но българските официални представители, замесени в аферата, подадоха оставки и се разследват. Сходството със събитията в Хърватия свършва дотук. Налага се ключовият въпрос: с такива сходства и разлики колко още ще можем да говорим /в Хърватия/, че са ни задминали всички освен България?“, заключава авторът на материала.