За да се разбират в Косово: Учат езика на другите

И ако за да живеем заедно, започвахме от това да се разбираме? Общината в Каменица, Източно Косово, насърчава жителите да изучават езика на другия - едно предизвикателство в тази страна, в която стена от недоверие разделя албанци и сърби.

"Изучавам сръбски, защото живея тук, работя тук и имам сръбски клиенти, които не говорят албански", обяснява Суна Займи, 32-годишна албанска фармацевтка, живееща в този град с 30 000 жители, в който 10 процента от населението е сръбско.

Същата мотивация има сърбинът Страхиня Васич, 25-годишен общински служител: "Реших да уча албански, защото съм роден тук, прекарал съм 25 години с албанци, живея в един квартал, в който те са мнозинство и има само шест сръбски семейства. И това ми помага също за работата", споделя той.

Косово - бивша сръбска област с 1,8 милиона жители, независима от 2008 г. насам, има 90% албанско население, но 120 000 сърби продължават да живеят там, 20 години след войната от 1998-99 и 10 години след обявяването на независимостта, която повечето сърби отхвърлят, пише Франс прес.

Сръбският и албанският са двата официални езика там, но те са много различни и двуезичието е все по-рядко.

Ако изучаването на езика на другия беше задължително в училище през югославската епоха, днес всяка общност има своя образователна система. По тази причина в разделения град Митровица /Северно Косово/, където напреженията остават силни, неправителствените организации използват английски език като общ език, за да установят контакти между младите хора.

В Каменица /Източно Косово/ 40 сърби, сред които Страхиня Васич, и 18 албанци, сред които Суна Займи, са се възползвали от възможността да посещават безплатно тези курсове от 40 урока по 45 минути за период от 3 месеца.

"Но моите ученици настояха да оставаме по-дълго, така че правехме уроци по един час", обяснява 49-годишната Теута Кастрати, с майка босненка и баща албанец, която преподава сръбски.

Кметството стартира програмата тази година с подкрепата на посолството на Великобритания и на Международната организация по миграция, която работи също по проект за албанско-сръбски електронен речник. Петдесет кандидати са се записали вече за следващия курс, който ще започне през септември.

Според Светлана Ракич от Международната организация по миграция, да се изучава един език не трябва да бъде "политически" въпрос, а "практически": хората "разбират ползата от това", "но често пъти нямат възможността".

А това взаимно разбиране "е необходимо за стабилността в дългосрочен план", казва тя.

Каменица е специално място, твърди младият кмет албанец Къндрон Кастрати. Градът има същите проблеми като други градове, с население, от което две трети са безработни и което оцелява благодарение на парите на своята диаспора.

Но войната 1998-99, отнела живота на 13 000 души в страната /най-вече албанци/, е оставила тук не толкова болезнен спомен, без множество насилия срещу цивилни, без масово изселване на сърби. Семействата тук не издирват безследно изчезнали - въпрос, който си остава отворена рана на други места.

Албанската и сръбската общност в града често пъти живеят смесено, докато на други места всеки остава в своя квартал или в своето село.

Трийсетгодишният Къндрон Кастрати казва също, че неговото име го предпазва от потенциални обвинения в предателство: баща му Иса Кастрати е смятан за национален герой заради това, че е прекарал единайсет години в сръбските затвори, преди да бъде убит по време на войната.

Той е избрал за помощник Боян Стаменкович - 35-годишен сърбин. Този митничар говори свободно албански, преподава го на своите и се представя като "сръбски патриот, който възнамерява да помага на своята общност", което е възможно само чрез "интегриране в /косовската/ система".

На други места в Косово сръбските отговорни представители се съобразяват с политиката, наложена от Белград, като се въздържат да говорят албански и сътрудничат минимално с администрацията.

Когато сръбският политик Оливер Иванович бе убит през 2018 г. в Митровица, неговото двуезичие бе единодушно отбелязано като изключение сред политическата класа в Косово. Неговите привърженици виждаха в това невероятно качество за изграждане на мостове, противниците му - знак за липсата у него на горещ сръбски патриотизъм.

В Каменица "кметът и аз не сме направили чудо", уверява Боян Стаменкович. "Междуетническата толерантност беше налице, ние само направихме още една крачка, за да може да има комуникация между младите и те да намерят общ език по общите въпроси" - "изоставането в икономическото развитие, безработицата, липсата на перспектива".

Кметът също изтъква една относително благоприятна среда, "която не трябва да бъде оставена да се влоши". Той се надява скоро да може да събере в общи курсове за технологии или спорт сръбски и албански студенти, които следват една и съща специалност.

Всичко това противоречи на "общата тенденция за издигане на стени в Косово", отбелязва преподавателката Теута Кастрати, според която Каменица би могла да "служи за пример" на други места, при условие че там се получи същата политическа подкрепа.

Заместник-кметът Боян Стаменкович иска да вярва в "началото на една успешна история". "Ако искаме да изградим истинско етническо съвместно съществуване, трябва да изучаваме езика на другия". 

/БТА/