Сръбски експерт: От накърненото човешко достойнство тръгнаха протестите в Сърбия

Три поредни нощи на протести в Сърбия. Недоволството отприщи решението на правителството за повторно въвеждане на строги ограничителни мерки заради пандемията. След сблъсъци и опит за нахлуване в парламента властите промениха решението си и полицейският час беше отменен.

Протестите вместо да стихнат, обхващат все повече градове.

"Пандемията е само повод, причината за изблика на недоволството е друг", каза Сърджан Майсторович, политолог, председател на Управителния съвет на Центъра за европейски политики, бивш член на преговорния екип на Сърбия с Европейския съюз пред БНР.

"През последните дни, както казват хората, в Сърбия народът се надигна. Това е недоволството на гражданите от новите ограничителни мерки, обявени от властите за справяне с пандемията. Недоволството е провокирано от действията на управляващите, които от самото начало се държат безотговорно и които се опитват да хвърлят вината за ръста на заболелите върху безотговорните граждани. В началото властите се държаха несериозно, а след това въведоха драконовски мерки, при които сръбските граждани живяха месеци наред. Това бяха полицейски час всеки ден и напълно затваряне на хората в къщите им през уикенда. И това ставаше в период, в който трябваше да се проведат парламентарни избори. Правителството реши, че има условия вотът да се осъществи. А това не беше така, както се видя добре и сега. Така беше поставен под въпрос животът на хората. И властите изгубиха доверието на гражданите. Хем се въвеждаха строги мерки, хем в същото време се разрешаваше провеждането на големи спортни събития, футболни мачове, турнири по тенис", каза експертът.

Всичко това, което се случва, спонтанно ли е, случайно, или е организирано? Президентът Вучич каза, че това са крайно десни елементи, фашисти, които нахлуха в парламента? Вярно ли е?

Убеден съм, че първата реакция на гражданите, на 7-и юли, беше спонтанна, искрена. И това беше реакция на обявяването на нови ограничителни мерки. И на тона, с който бяха обявени. Нещо, което обижда елементарното човешко достойнство на гражданите на Сърбия. Когато някой с месеци от екрана на телевизора се обръща към вас с такова пренебрежение и се отнася към вас като към малолетен и неспособен човек, естествено е човек да развие у себе си съпротива към такова отношение и накърненото човешко достойнство води към именно такава реакция. В рамките на тази спонтанна реакция обаче се оказа, че има и добре организирани групи от хулигани, представители на десничарски организации, които се възползваха от енергията на гражданите. И се опитаха по насилствен начин да влязат в сградата на парламента. Така те дискредитираха този спонтанен демократичен протест. Видя се как в един момент тази малка, но добре организирана група от хулигани, футболни запалянковци и екстремно десни прибягва до насилие и се сблъсква с полицията. Полицаите, от своя страна, използваха прекомерна сила. И то и спрямо мирни граждани, които се оказаха на улицата тази вечер. На следващата вечер нещата бяха по-различни. Тогава вече тези организирани групи държаха нещата в свои ръце. Показателно е, че с успешните си провокации към полицията те предизвикаха насилие и спрямо представители на опозицията, което дискредитира протестите.

Какво всъщност предизвика протестите - коронавирусът или политиката? Или социално-икономическата обстановка в страната?

Истинската причина се крие в годините на управление на Сръбската прогресивна партия. И достатъчно беше да се появи някакъв малък повод - в случая обявените нови ограничителни мерки, за да се стигне до изблика на недоволство. Пандемията в Сърбия просто показа какви са резултатите от управлението на Сръбската прогресивна партия през последните 8 години. А това е обща ерозия на демокрацията, подялба на властта, уронване на върховенството на закона, отнемането на основни права като правото на информация, свободата на медиите. Невъзможност за провеждането на честни избори, което и доведе до бойкотирането от една част от опозицията на неотдавнашния парламентарен вот. Всичко това трябва да се има предвид, когато говорим какво стои зад протестите. Причините са много дълбоки. Пандемията е само повод.

Колко са протестиращите? Дали става въпрос за няколко хиляди души, или подкрепата за протестите е много по-голяма?

Може да се каже, че всички бяха изненадани, дори и тези, които са благоразположени към опозицията, от това колко много хора излязоха на улицата на 7-и юли. По някои преценки е имало около 20 хиляди души. Това е цифра, която не е за пренебрегване. Това е една критична маса, което може по ясен начин да изрази своето недоволство от сегашната обстановка в Сърбия. Интересно е, че протести вече има и в други градове. Не само в Белград. Големи градове като Нови Сад, Крагуевац, Ниш. Очевидно има голям брой граждани, които не са съгласни с политиката на Александър Вучич. По различни причини. Някои заради пандемията, други заради икономически и социални причини. Това се видя и на парламентарните избори. Избирателната активност беше под 50 процента. И само заради направените в последния момент промени в закона - сваляне на прага - в парламента успяха да влязат четири партии. Така всъщност управляващата Сръбска прогресивна партия няма опозиция в парламента. Недоволството на гражданите е очевидно и тази криза оголи недостатъците и липсите на всичко онова, за което вече споменах.

След като се стигна до насилие, значи управляващите са сбъркали някъде. Къде? Дали вирусът и протестите ще разклатят позициите на президента Александър Вучич?

Това е ситуация, при която политиката се прави на улицата. Тя е доведена на улицата. И това е знак, че институциите не си вършат работата. Това е една от последиците от една силна авторитарна власт на Александър Вучич през последните 8 години. Нашата политическа система вече не съществува така, както предвижда конституцията на Сърбия. Очевидно е, че парламентът, който трябва да бъде място за политическата надпревара, е изгубил поставената цел, предназначението си. Независимите и регулаторните институции са изгубили своята легитимност и не се ползват с доверието на гражданите. Правосъдието не е реформирано, има голямо влияние на политиката, тоест на изпълнителната власт, върху съдебната. Така че при това положение, естествено е, когато не могат чрез институциите да изразят недоволството си, хората да излеят гнева си на улицата. Това е една опасна ситуация, което може да доведе и до по-нататъшни сблъсъци по улиците.

При това положение какво може да направи опозицията?

Тъкмо това е един от ключовите проблеми. През последните години и тя изгуби до голяма степен доверието на хората. И това беше очевидно още преди година - объркване и хаос сред опозиционните партии. Те не можаха да се споразумеят за общи действия. Дори и по въпроса - да участват ли в изборите. Едни бяха за, други за бойкот. И така и стана накрая - едни участваха, а други - не. Затова и опозицията изгуби доверието на хората. Това може да се чуе и от самите политици. Един от тях наскоро заяви, че и те са компрометирани от обстановката, в която се намираме. Трябва да се подчертае, че опозицията не е изцяло отговорна за това. Нейните действия са постоянно спъвани от ограничителните мерки на властите от 2012 година насам. Направено беше всичко възможно от страна на Сръбската прогресивна партия, за да се задуши и последният опит за създаване на някаква реална опозиция. Очевидно е, че сърбите имат енергия за демократични промени, но за съжаление се вижда, че опозиционните партии не са в състояние да артикулират позитивно тази енергия. Няма планове за действия, които да мотивират гражданите да участват в избори и да гласуват за някаква алтернатива на Сръбската прогресивна партия.

Как тогава ще приключи всичко това? И кога? Може би като премине пандемията?

Това може да каже баба Ванга, нали така се казваше?! Наистина, много е трудно да се предвиди в каква посока ще тръгнат събитията. За правителството сега е най-важно да избегне ескалацията на недоволството, за да спрат сблъсъците по улиците. Управляващите трябва да разберат, че победата им на неотдавнашните избори е пирова. Тя няма как да реши натрупаните проблеми в Сърбия, които са очевидни. Необходим ни е един период на саморефлексия, себеопознаване, трябва да се погледнем в огледалото и да признаем, че имаме сериозен проблем. Че повече така не може! Това трябва да го разбере преди всичко Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия и да престане с агресивната реторика, че Сърбия е най-добрата, най-прогресивната, че е пример за Европа и по въпроса за борбата с пандемията, и по въпроса за икономическия ръст след нея. Трябва да разберем, че нашето бъдеще е в този регион и че трябва да изграждаме добри отношения със съседите си. И с общи сили да използваме този период след пандемията, да хванем може би последния влак за членство в Европейския съюз. А това може да стане само ако се решат двустранните спорове в региона и ако се покаже способност за зачитане на демократичните принципи и да се приложи на практика върховенството на закона, което е изискване на Европейския съюз. Като гледам обаче сегашната енергия на хората, явно това е искане и на сърбите към тяхната власт.