Как Хитлер помогна за раждането на най-продаваната кола в света?

Най-продаваната кола в света дължи раждането си на Адолф Хитлер. Преди 80 години именно той прави първата копка на заводите "Фолксваген" близо до градчето Фалерслебен, пише в своя материал DW.

Двама мъже - един голям проект - Фолксваген-костенурка. Фердинанд Порше е гениалният конструктор, Адолф Хитлер - политическият акушер. Сътрудничеството между двамата не се базира на симпатии, а на тънки сметки.

Професорът по нова история в университета в Щутгарт Волфрам Пита посочва, че "са се събрали двама души, които взаимно си пасват". В съавторство с Нилс Хавеман и Юта Браун историкът е издал книгата "Порше. От конструкторското бюро до световната марка". В нея той описва историята на концерна, започнала на 25 април 1931 година със създаването на малко конструкторско бюро в Щутгарт.

"Без подкрепата на Хитлер, Фердинанд Порше не би могъл да завърши амбициозния си проект Фолксваген", посочва Волфрам Пита. Хитлер е имал нужда от една творческа личност, която да конструира малолитражен автомобил, годен за серийно производство. А Порше е имал нужда от политически покровител, който да му помогне да конструира без да се съобразява с разходите", пише историкът.

Още на автомобилното изложение през февруари 1933 година, Адолф Хитлер обявява "моторизирането на народа". Малко по-късно, на 10 май 1933 година се провежда и първата среща между канцлера и конструктора.

Моторизиране и мобилизация

През лятото на 1934 година "Сдружението на германската автомобилна индустрия на Райха" дава поръчка на Фердинанд Порше да конструира автомобил, наречен на едноименната националсоциалистическа организация, отговорна за свободното време и наблюдение върху населението. На 29 декември 1935 г. Хитлер лично приема прототипа на "своя Фолксваген", въпреки че няма шофьорска книжка. Две години по-късно, на 26 май 1938 година, той прави първата копка на завода "Фолксваген" във Волфсбург. Радиото на Райха информира за събитието: "Едно малко градче на юг от Хановер е в центъра на вниманието на цяла Германия. Тук по волята на фюрера ще възникне гигантски завод, за който светът тепърва ще говори".

Пророчеството се сбъдва, макар и не точно дума по дума. Защото автомобилът първоначално служи не за "моторизирането на народа", а на Вермахта. Той е изпратен на фронта като военна машина с висока проходимост и като автомобил-амфибия. Никой всъщност не е изненадан от това допълнително военно предназначение на автомобила. Както споделя професор Пита, още от самото начало е било ясно, че той ще се използва за военни цели. В експозе на фирмата Порше от 1934 година изрично се посочва, че "Фолксваген трябва да бъде пригоден като транспортно средство и за военни цели, а не само за лично ползване". Едва след войната започва успешната история на Фолксваген, който е прекръстен на "костенурка", за да се отърси от националсоциалистическото си минало.

И Костенурката става символ на германското икономическо чудо. През 1955 година от конвейрите на Фолксваген слиза милионният екземпляр. А новият модел "Бийтъл" се превръща в хит по продажби в цял свят. От този модел са произведени близо 22 милиона автомобила. Производството в Германия е прекратено още през 1978 година, а последната "костенурка" слиза от конвейра в Мексико през юли 2003 година. Независимо от това, във всички страни по света "костенурките" продължават да се движат.

Малолитражният автомобил се отърсва от националсоциалистическото си минало веднага след войната. Ръководеното от комунистите френско министерство за индустриална продукция влиза в контакт с Порше през октомври 1945 година. Французите са въодушевени от костенурката. "Скъсването с националсоциалистическото минало се изразява най-отчетливо в усилията на френското правителство да привлече на своя страна конструктора на Фолксваген", посочва Волфрам Пита.

Според него сътрудничеството между Порше и Хитлер не е единичен случай в онези времена. "Порше не е единственият, който без никакви морални скрупули се хвърля на врата на властниците", пише историкът. "Така става почти винаги. Икономически отговорните хора, които се заинтересувани единствено от успеха на фирмата си или от осъществяването на амбициозните си технически проекти, обикновено нямат никакви скрупули да сключват пактове с властниците", заключава Волфрам Пита.