По пътя

Всичко започва от Сопот. Не заради това, че Иван Вазов е роден там (това, разбира се, никак не е без значение); важното е, че ако човек пътува от София за Казанлък, Сопот e първият по-голям град с по-модерен изглед, големи магазини и видими признаци на живот. Така че, който е оцелял след дупките по пътя дотук, си казва с облекчение “Е, дано да е дотука. Нататък ще е по-лесно.”

Нататък е Карлово. Справка: родно място на Васил Левски. По ирония на съдбата градът на Апостола носи името на истински турски бей – Карлъзаде лала Али бей, нарекъл селището Карльова (“снежно поле”), защото, когато пристигнал за първи път, било зима, валяло сняг, прехвърчали снежинки, заскрежени дървета, красота. Дори си построил джамия тук – първата и най-стара джамия у нас – още от 1485 г.

Вероятно поради тези забележителности и любопитни подробности Карлово превъзхожда някак си Сопот. Има си ги възрожденският дух и калдаръмените улички, съчетани с лъскави сгради, банки, центрове за бизнес идеи и много кафенета. Ще речеш – почти София. Има и чудесии, на каквито дори столичани не се радват, като например прословутите контейнери за разделно събиране на боклука, които Софиянски почти от турско време е обещал.

Само че си е трудничко да се доберете до тук, за да видите с очите си днешното Карлово. Защото пътят след Сопот не само не се оправя, а като че ли нарочно дупките стават все по-често явление, а диаметърът им се увеличава. За сметка на това като че ли зачестяват табелките, означаващи надлежно, че за да имате удоволствието да преминете оттам, е необходима винетка. Такива колци са забити през има - няма 200 метра – на всяко разклонение и разклоненийце. Тук-таме находчиви местни жители са забили подобни табели по пътя, които за разтуха на ядосаните шофьори предлагат: “пъстърва”, “прясна риба” и пак ”пъстърва”.

След като си хапнете доволно, можете смело да се отправите към Калофер. Ама наистина смело, защото дотам пътят вече наистина е героичен. Калоферци се гордеят не само с това, че в градчето им бял свят е видял Христо Ботев, а и със самото основаване на селището. Навремето – към 16 век – страшният Калифер войвода събрал яка дружина и запречил пътя на това място, така че никой не можел да премине. Ограбвал турските кервани, колел, бесел. Накрая султанът му разрешил да си основе свое си землище, ако престане да тормози народа. Като се замисли човек, Калифер обаче си е бил българин, обичал е родината, българските земи, жени (да не забравяме, че отвлякъл на сопотчани девойките, защото в новия град Калофер първоначално имало само мъже), така че с някоя блага дума вероятно би се отървал нашенецът от него. За сметка на това пътят по тези места днес е по-страшен от преди няколко века. Това, че имате винетка на предното стъкло нищо, ама нищо не означава. Тук дупките са почти толкова широки, както тези около Карлово, но стават къде-къде по-дълбоки. И като започнат – от единия край на шосето до другия. Няма заобикаляне.

В самия Калофер най-подходящо е да се движите със SUV. Местните май нямат много от тези високопроходими машини и поради тази и други разни причини наброяват едва 3 500 човека. При над 7 000 преди няколко години. Може би са се отправили към Казанлък... Вие обаче недейте! Казанлък не изглежда като да е градът на розите, но ако все пак искате да го разгледате, зарежете го тоя подбалкански път и карайте по магистралата. Сигурно и там има дупки, но едва ли ще е като към Казанлък, по тези места дори и свикналите да шофират по Околовръстното ще се затруднят. Не дупки по пътя, а път по дупките. И спрели коли по канавките, един сменя гума, друг оправя нещо под капака. Иначе всичките си имат винетки.

Така докато Калофер, Сопот и Карлово спорят у кого отиват облагите от туризъм, къде има по-развита търговия и кой какви екопътеки има, родните места на Ботев, Вазов и Левски стават все по-трудно достъпни. Местните разказват, че преди време дошли работници и започнали да подготвят част от пътя за асфaлтиране, на други места щели да кърпят ямите. Не се върнали обаче, а и туристите трудно се връщат. Ако се наканят да стигнат.