Деца от джунглата! Истинските истории

Те са откривани съвсем случайно от хората в компанията на зверове, които явно са се грижили за тях в продължение на години. Вижте 3 от историите за диви деца, които Джулия е разследвала и документирала:

 

 

Шамдео е открит през 1972 г. от ловци в компанията на малки вълчета. Той бил на 4-годишна възраст, а неговите откриватели останали изумени от това, че той дебнел птици заедно с вълчетата, имал дълги, остри нокти, тъмна кожа и силно загрубели лакти, колене и длани.

 

Детето било взето и отведено в болница, където отказвало да се храни. По-късно лекарите установили, че той има апетит само към сурово месо и усеща миризмата на кръв отдалеч.

Шамдео общувал чудесно и с кучет, привързал се силно към местната глутница и страдал, когато го отделяли от нея.

 

Хората успели да го отучат да се храни само със сурово месо, но той никога не проговорил. След няколко години усвоил слабо език на жестове, но починал едва на 13 години.

 

 

Малката Марина е отвлечена през 1954 г., когато била едва на 5 годинки. По неясна причина похитителите я изоставят в гората, където тя прекарва следващите 5 години от живота си в компанията на маймуни.

 

Когато била открита случайно, тя се хранела с корени, плодове и банани и се катерела по дърветата заедно със своето ново семейство.

 

За съжаление нейните “спасители“ се възползвали от това, че е забравила да говори и я изпращат в публичен дом, откъдето тя успява да избяга.

 

По-късно тя била взета за робиня от някакво семейство, но спасена от съседка, която открива нейните роднини. Те взимат Марина при себе си и се грижат за нея.

 

Днес тя има съпруг и деца и заедно пишат книга за нейните невероятни приключения, които Марина много добре помни. Тя описва живота сред маймуните в ранната си възраст и разказва как веднъж дори се отровила с някакво растение, а една маймуна я накарала да пие вода, докато не го повърне.