"Твой Валентин"

Едва ли има по-печална история от тази за католическия свещеник, посветил живота си на свързването на влюбени двойки. Този свещеник се наричал Валентин и историята му е много старинна.

Отдавна-отдавна, през III век, в Рим властвал жестокият император Клавдий II – войнствен и зъл човек. Стремежът му бил да укрепи своята армия и да я направи още по-многочислена и могъща. Клавдий издал указ, който забранявал на римляните да се женят. Строгият управник смятал, че семейните съюзи правят мъжете сантиментални и меки, което им пречи да бъдат добри и безпощадни воини.

Единствената надежда на страстно влюбените станал млад свещеник на име Валентин. Човешкото му сърце и добрата му душа игнорирали императорския закон и той тайно венчавал влюбените.

Ползвайки се с покровителството на църквата, отец Валентин организирал срещи на младите двойки и им помагал да разменят пламенни писма.

Узнал за противозаконната дейност на свещеника, Клавдий издал жесток указ, осъждащ Валентин на затвор и смърт.

Докато бил в тъмницата, Валентин видял младата дъщеря на надзирателя и бил поразен от красотата и нежността й. Девойката, разбирайки кой е Валентин и за какво е осъден на смърт, решила да го посети и... се влюбила в него. Всеки ден двете пленени сърца разменяли нежни писма, в които изливали чувствата си един към друг и се обричали на вечна вярност.

Изпълнението на присъдата на свещеника престъпник било определено за 14 февруари 270 година. На този ден Валентин написал последното писмо до своята любима, в което вече нямало нито признания, нито нежни думи, нито обещания. Посланието съдържало само две думи: „Твой Валентин“.

Никакви думи за сбогом не били необходими на двамата влюбени. И така тази кратка бележка станала знаменит символ на вечна любов, преданост и вярност и впоследствие започнала да се нарича „валентинка“.

Парадоксално именно денят на екзекуцията на католическия свещеник, помогнал на хиляди сърца да намерят своето щастие, станал празник на всички влюбени.

В този ден хората започнали да споделят един на друг чувствата си, пишели си любовни писма и си подарявали цветя.

По-късно, когато римският свещеник на име Валентин бил канонизиран от църквата, датата 14 февруари станала Ден на свети Валентин. Говори се, че прахът на свещеника бил положен в римската църква „Свети Праксидис“. Вярващите хора започнали да наричат вратата на тази църква „вратата на Валентин“. Минавайки през нея, влюбените вярвали, че получават благословията на светеца.

Денят на свети Валентин – покровителя на всички влюбени – е католически празник. В нашите географски ширини той се налага сравнително скоро и за кратък срок става любим на всички двойки.

И макар че този ден се отбелязва през февруари, когато Малък Сечко може да извърти някоя зимна хала, атмосферата му винаги е гореща. В този ден дори и най-сериозните и заети хора намират време да се усмихнат, да си спомнят за своята половинка и за любовта си.

Католиците имат много легенди, поверия и ритуали, свързани с празника. Една от тях е, че на този ден Валентин се спуска от небето и съединява всички половинки по света, които се търсят взаимно.

Традиционно 14 февруари се смята и за ден на романтичните запознанства, признанията в любов и, разбира се, вдигането на сватби.

И съвсем логично двойките, сгодяващи се или сключващи брак в този ден, вярват, че цял живот ще бъдат закриляни от свети Валентин, че техните отношения няма да страдат от конфликти и неразбирателство, а в дома им винаги ще цари любов.