Измеримо ли е щастието?

Затрупани сме със статистики - за икономическия растеж, за доходите, за брутния вътрешен продукт. Наистина ли само статистиките дават представа за обществото? Не може ли то да се измерва и по това колко е щастливо?

Бутан - малка страна в Хималаите, граничеща с Китай и Индия, белязана от будизма и монархията, с общо 700 000 жители. Медиите рядко съобщават нещо за тази страна, пише DW.

"Само че тя притежава нещо, което може да събуди интереса на целия свят", казва икономистът Тобиас Пфаф. "Кралят на Бутан стана известен в света с това, че развитието на неговата страна вече не се измерва само според брутния социален продукт, а и по брутното социално щастие."

Щастие за всички

Брутно социално щастие? Всеки гражданин има право на щастие - така е записано в конституцията на Бутан. Само че как правителството осигурява щастие за цяла една нация, след като ориентирът вече не са дивиденти, печалби и загуби?

Точно това се опитва да разбере Тобиас Пфаф. Той е докторант към университета в Мюнстер и по образование е икономист, тъй че разбира от числа и статистики. Пфаф прекарва шест месеца в Бутан и анализира какво прави хората там щастливи:

"Идеята е проста - тук се грижат и за други неща, например образование, възпитание, здравеопазване. В Германия също се обръща внимание на тези области, но хвърли ли човек поглед в медиите, често намира в тях по-скоро данни за икономическия растеж и други подобни неща."

В Бутан целокупността е ключовата дума към щастието. Вместо постоянно да се борят само за по-бързия растеж на икономиката, в Бутан полагат грижи за традиционните ценности и опазването им.

Защитата на околната среда например тук е по-важна от евентуалните печалби в туристическия бранш - точно по тази причина туристите плащат високи цени и не получават лесно виза за Бутан. Страната се отваря към света бавно и много предпазливо.

Чувството за щастие е относително

"Ако другият има повече от мен, малкото, което имам, вече не ми стига. Ако имам малко, а другите имат още по-малко, тогава се чувствам сравнително добре.

Точно този сравнителен план се променя в Бутан. Хората осъзнават какво нямат", казва Пфаф.

Означава ли това, че целта, записана в конституцията на Бутан - щастие за всички - остава само пожелание? На този въпрос и икономистът Пфаф все още не е намерил отговор.