Щастлив ли си? Егоист си значи!

Учени доказаха експериментално, че състоянието на щастие прави хората егоисти, погълнати от собствените си желания и невнимателни към околните. Те обаче вярват, че съществува оптимално равнище на щастие, което позволява да се избегнат негативните последствия, се съобщава в статия в Journal of Experimental Social Psychology, пише РИА Новости.

„Доста е неочаквано да чуеш алтернативна гледна точка на приетото убеждение, че щастието в живота е хубаво нещо, а многото щастие – още по-хубаво. Високото ниво на щастие прави хората открити за всичко ново и общителни, но ги прави невнимателни и безразсъдни”, коментира изследването Робърт Къминс, психолог от Университета Дикин в Австралия, редактор на сп. Happiness Studies.

Авторът на изследването Джо Форгас от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия смята, че негативните ефекти, които оказва щастието върху хората, се дължат на способността на доброто настроение да кара хората да се чувстват в безопасност. Това ги кара да обръщат повече внимание на себе си и да се държат по-егоистично и безгрижно.

„Хората в добро настроение по принцип разчитат само на собствените си представи и предразположеност и обръщат крайно малко внимание на външния свят и неговите социални норми”, коментира работата си авторът.

За да докажат това, Форгас и негов колега провели три различни експеримента. В първия учените изследвали 45 доброволци, които трябвало да се чувстват доволни от себе си или нещастни, като им дали да направят тест за съобразителност, а после им съобщили неверни резултати.

С помощта на допълнителен тест учените се убедили, че трикът действително е оказал влияние на моралното състояние на участниците, и им раздали по 10 лотарийни билета с максимална печалба 20 долара. Според условията участниците трябвало по свое усмотрение да поделят билетите с някой от студентите или да оставят всички билети за себе си, като увеличат по този начин личните си шансове за печалба.

Резултатът бил, че участниците, получили високи оценки по време на лъжливия тест за съобразителност, оставяли за себе си по-голяма част от билетите, докато тези, чиято самооценка била занижена по изкуствен начин, били готови да ги разделят.

Във втория експеримент учените въздействали върху настроението на 72-ма студенти с откъси от весели или мрачни филми. След това доброволците показвали човека, с когото искали да поделят получените лотарийни билети. Така учените получили по-ярка представа за подбудите към безкористни постъпки. Например хората, получили като заряд добро настроение, както и в предишния експеримент, били по-малко склонни да делят печалбата.

В третия експеримент, който бил подобен на втория, учените информирали участниците за честното или егоистичното поведение на студентите, участвали в предишни подобни експерименти. Влияейки по такъв начин върху представите на доброволците за приетите норми на поведение в обществото, учените предполагали, че примерите за егоистично поведение ще повлияят и на поведението на участниците в експеримента.

В крайна сметка се оказало, че студентите с повишено настроение се придържали към егоистичното поведение и неохотно споделяли предоставените им билети, за разлика от тъжните участници в експеримента, чието настроение било повлияно от егоистичното поведение на техните предшественици.

„Положителното настроение е един вид сигнал, изработен в хода на еволюцията, който подсъзнателно информира хората, че ситуацията, с която се сблъскват, е безопасна и не носи потенциална заплаха”, казва Форгас.

Според учения именно това чувство за безопасност кара хората да разчитат на собствените си мисли и предпочитания, което води до егоистично поведение.

„Лошото настроение, напротив – води до мислене, по-изострено към детайлите и изискванията, които предоставят ситуациите в околния свят”, заключава ученият.