Милионни инвестиции превърнаха София в спортна столица

Само за последните шест години - от 2015 г. насам, правителството е инвестирало над 35 млн. лв. в спорната инфраструктура на столицата. Полученото наследство е трагично. Много от спортните съоръжения бяха оставени на произвола на съдбата. В тях не искаше да влиза никой. София нямаше с какво да се похвали и нямаше къде да приеме големи състезания.

За да се съживи спортната инфраструктура са необходими стотици милиони и от някъде трябва да се започне. Столицата ни страдаше от липсата на многофункционална спортна зала.

През 2011 г. този проблем беше решен с откриването на "Арена Армеец", която струваше 108 млн. лв. През годините до момента тя е домакин на редица големи спортни събития. Волейболът намери своята нова арена за големите битки. Националите пълнеха залата по време на Световното първенство през 2018 г. и Европейското три години по-рано. Преди това само Дворецът на културата и спорта във Варна можеше да бъде домакин на срещи от подобен ранг. В "Арена Армеец" волейболистите ни играха и олимпийска квалификация през 2012 г. , която спечелиха пред родна публика, за да стигнат след това и до четвъртото място на Игрите в Лондон. София успя да спечели домакинства на световно първенство по художествена гимнастика и световен шампионат по шорттрек. В столицата традиционно се организира тенис турнира "София Оупън" и Световна купа по художествена гимнастика. В "Арена Армеец" се проведоха големи турнири по таекуондо и карате, боксови гала вечери с участието на нашата звезда Кубрат Пулев и много други събития. Залата прие и над 70 концерта на едни от най-големите звезди на световната музикална сцена.

През 2015 г. екипът на спортното министерство, ръководен от Красен Кралев, стартира амбициозна програма за реконструкция на спортната инфраструктура в София. Помните ли състоянието на Зимния дворец преди 4 години? Той "достойно" носеше името си. Студ и мраз навсякъде. Спортистите изпитваха ужасни мъки, за да провеждат тренировките си. Пълната промяна струваше 6,2 млн. лв. Сега картината е коренно различна. А спортистите споделят своето възхищение от промяната и не крият благодарността си за свършеното.

Друг обект, който беше оставен да тъне в мизерия и никой не обръщаше внимание е "Асикс Арена" (бившата зала "Фестивална"). Там бяха вложени 8,7 млн. лв. Залата беше използвана за лекоатлетически състезания за последен път през 2011 г., а атлетите ни можеха да се подготвят на закрито само в Добрич. Сега в София отново има овална писта, защото без нормални условия за зимна подготовка, няма как да бъдат изградени големи състезатели. "Асикс Арена" приема всички държавни първенства по лека атлетика през зимата, а участниците в тях не крият, че остават впечатлени от обстановката в залата.

Списъкът с добрите примери можем да продължи с комплекс "Академика 4-ти км". Реновирането на многофункционалната зала, по-малката зала "А", плувният басейн, който е с дължина 25 м. и разполага с 5 коридора, струваше на държавата 1,2 млн. лв. Там повече от 200 деца тренират всеки ден при прекрасни условия.

През годините от 2015 до момента още 13 млн. лв. са вложени в модернизацията на още няколко обекта, които се стопанисват от "Национална спортна база" ЕАД. Сред тях са националния стадион "Васил Левски", комплексите "Диана", "Раковски" и "Сердика", зала "София" в Борисовата градина. Само в последното съоръжение бяха инвестирани 1,8 млн. лв., като беше извършен цялостен вътрешен и външен ремонт, подменени бяха спортните пособия, настилките и местата за зрители по трибуните.

Държавата не обърна гръб и на инфраструктурата в училищата и висшите учебни заведения в София, за които никой не се е сещал дълги години. Разрухата малко по малко отстъпва в битката с модернизацията. Така Спортното училище "ген. Владимир Стойчев" придоби нов облик с инвестирани в него близо 1 млн. лв. Инвестира се и в подобрение на базата на Националната спортна академия "Васил Левски". Още три училища на територията на София пък очакват своите нови придобивки. Физкултурни салони трябва да бъдат изградени в Професионалната гимназия по телекомуникации, Националната финансово-стопанска гимназия и 134 СУ "Димчо Дебелянов. Необходимите за целта 3,2 млн. лв. бяха отпуснати от правителството в началото на миналата година по програмата за построяване на подобни съоръжения в училища в цялата страна.

Предизвикателства обаче има. Все още немалка част от съоръженията са стари и през годините назад не са били поддържани или дори в даден момент са изоставени.

Тъжен пример за това е комплекс "Червено знаме", който очаква своя нов живот. Спортният министър Красен Кралев вече се ангажира този и други спортни съоръжения, които се намират в най-тежко състояние, да бъдат сред приоритетите в следващия му мандат. Работи се по проектите им, защото сегашният им вид е ужасяващ. Идейният проект за "Червено знаме" включва изграждането на плувен комплекс, в който ще се помещават 5 басейна - 3 вътрешни и 2 външни. Предвижда се да бъдат построени многофункционална зала с капацитет 3 000 души, допълнително три тренировъчни зали за различни видове спорт, център за художествена гимнастика и ледена пързалка. Ще бъде изграден и голям паркинг за 700 автомобила. Този проект няма да бъде реализиран с държави средства, а се търси частен инвеститор.

Сред приоритетите за следващите 4 години ще бъде и реконструкцията на стадион "Академик". Неговото обновяване трябваше да стартира през миналата година, но пандемията осуети плановете на държавното търговско дружество "Академика 2011". Намалените приходи от наеми не позволиха да бъдат набавени необходимите 5 млн. лв., за да може той и "Асикс Арена" да бъдат част от един модерен лекоатлетически комплекс. Идеята е да бъде извършен цялостен ремонт на съоръжението със собствени средства на "Академика 2011".

Усилено се работи и за по-доброто бъдеще на стадион "Септември" в "Красна поляна", който от 20 години е оставен на произвола на съдбата. Там обаче проблемите са и от политически характер, защото опозицията в Столичния общински съвет (БСП, ДБ и Борис Бонев) блокира прехвърлянето на нужните 8,5 дка общинска площ, а те са необходими, за да бъде изграден спортен комплекс, който да отговаря на изискванията за модерна инфраструктура. Върху парцела, с който в момента спортното министерство разполага, максималната разгъната застроена площ, която може да бъде реализирана е 12 000 кв. м., което като застрояване би представлявало терена на стадиона и един от големите сектори. За реализирането на завършено съоръжение с терен без писта и четири сектора е необходима минимална РЗП от около 20 000 кв. м. Към това трябва да се прибавят планираните многофункционални спортни зали, плувен басейн, тенис корт, тренировъчни площадки и други съоръжения. Така общата площ ще набъбне до 45-50 000 кв. м.