Дръм диалози и джазимпровизации на фестивала AmBul

Какво ще свирят? Всеки изпълнител знае сам за себе си
Обновена: 17 окт 2010 16:33 | 17 окт 2010 16:30,
3
Дръм диалози и джазимпровизации на фестивала AmBul
Участниците в концерта Банджото срещу тамбурата: Валери Димчев (тамбура), Пол Елууд (банджо), Джефри Дийн (организатор), Ели Стойнева (виола), Даниела Дикова (пианист), Вергиния Петрова (цигулка), Веселина Лозанова, Павлина Радионова (пиано) и Мартина Мит

Джефри Дийн е отдавна познато име сред българската музикална общност.

Не само като майстор на челото (член на “София квартет” и трио “Арденца”, един от основателите на Американския университет в България и ръководител на Катедрата по изкуства, доцент). От 1998 г. прави „Седмица на американската музика в България”.

Това е Х-тото издание на фестивала за американска и българска музика, който през последните четири години носи името Аmbul и е организиран от фондация “Арденца”.

Идеята е музиканти да правят съвместни премиерни проекти с нови и непознати произведения на композитори и изпълнители от двете страни. Всъщност, ако някой се е срещал с американската ценностна система, със сигурност се е уверил, че те са отворени към културите на света и в собствената си страна непрекъснато инициират подобни седмици и фестивали.

Тазгодишната програма среща музиканти, изпълнители и композитори, работещи в разни краища на света или в различни епохи, но със споделени, често твърде неочаквано, сродни или допълващи се идеи.

В серията международни “двойници” чухме двамата Шуман: Роберт Шуман, със 200-годишнината си, срещна Уилиям Шуман, който има 100-годишнина. Надсвирване стана пък с петструнното банджо на преподавателя в Държавния университет на Северно Колорадо Пол Елууд срещу тамбурата на Валери Димчев.

Пол е слушал записи на българска фолклорна музика още като студент, влюбил се в нашата музика и често я използва, когато преподава.

„Бяхме си набелязали да свирим в ритъма на ръченица. Предварително знаехме единствено това. Нито сме се договаряли за тоналности, просто искахме да е импровизация – каза тамбурджията.

Неравноделните размери за американеца са малко нови, но добре се справи. Много е запален, нищо чудно да се видим в бъдеще пак”. „Валери е от висок калибър, беше вълнуващо да свиря с него, както и със студентския квинтет от Музикалната академия”.

И понеже светът на музиката е широк, а възможностите за звукови пространства много, стремежът на композитора-изпълнител е да ни покаже колкото се може повече.

Слушахме музика от банджо с лък, авторската му пиеса „Strange Angels 1” с идея да се свири на чашки с пръсти, но се получи и с лъкове, както и световните премиери „Гонитба”, „Спомен за Пловдив” и „Dry and Dusty”, специално написани за АмБъл (със съдействието на и American Music Center, Ню Йорк и Националната музикална академия, София).

Във финалната фестивална вечер в неделя (17 октомври) от 19 ч. в Първо студио на БНР (с вход свободен) ще преживеем още два концерта.

Първият, Балкан дръм диалог: „Сплеш” срещна „Акцент”.  Два младежки перкусионни „отбора” от България и Румъния, ще обменят музикални реплики (със съдействието на Националните училища по изкуствата в Плевен и Тимишоара и БНР).

„Акцент” ще направят световните премиери на пиеси от Румен Бальозов и Любо Денев. А румънският ансамбъл ще свири българските премиери на американски пиеси от Стив Райх (награден с Пулицър за музика), Джери Спиърс, Макс Форд и Джак Кейдж.

Вторият концерт ще е познатата от предишното издание „Кобра”. („Cobra” е популярен проект на американския композитор Джон Зорн – емблематична фигура в авангардния джаз от края на ХХ век, саксофонист и музикален продуцент – свързан с импровизаторските му стратегии.)

Миналата година в премиерата й участваха композиторката Юлия Ценова и джазпианистът Румен Тосков, този път играта е в тяхна памет.

В груповата импровизация и сега ще участват от най-видните ни джазмени: Антони Дончев и Георги Дончев, Росен Захариев, Михаил Големинов, Румен Бальозов, Венци Диков, от Щатите е поканена Лора Гайър. Условен диригент е Джефри Дийн, защото все пак това е игра.

А как ще стават преговорите, кой, с кого и кога ще свири, ще присъстваме на надговарянето им на сцената. Какво ще свирят? Само те знаят, всеки изпълнител за себе си. Останалото се случва в момента.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


3
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
джаз фен преди 13 години
Доколкото схващам, интересно начинание на американец в България, което обаче седи доста слабичко, поради участниците, както и общата слабичка и всеядна културна среда в Родината, а и в САЩ. Обаче, в САЩ имат поне елитна музикална култура на световно ниво, а тук - "елитът" представлява и масата.А иначе, много е просто (но хич не е лесно). Трябва ухо и ДА СИ ИЗРАБОТИШ УСЕТ ЗА ИМПРОВИЗАЦИЯ, много бачкане ОТ МАЛЪК за инструментална/вокална техника и свирене на живо и в студио. И става джазменът.
2
0
 
2
 
! Отговори
puk преди 13 години
На Джефри фестивала наистина беше хубав и разнообразен. Въпросът е, колко души в София (защото той се прави само тук) се интересуват от нещо извън това, което правят те. Преподавателите от консерваторията и музикалното училище дали заведоха или го препоръчаха на своите ученици? Самите те бяха ли, за да имат впечатления? Нали предават и съвременна музика. Не следят ли тенденциите. В България сме свикнали само да критикуваме кой кво не бил направил и не можел, без да виждаме ние какво правим.
1
0
 
1
 
! Отговори
Бъз преди 13 години
Когато имаше касети имах 60-тина касети с истински джаз-Милър,Гершуин,афроамериканските джазмузиканти.От куртоазия ми се наложи да присъствам на концерт съвременен джаз.Представете си:Пищна дама държи нещо в ръката си,от която стърчи рибарска корда,завързана за молив.Тя държи молива и следи с невероятен интерес партитурата.В определен момент завърта кордата и се чува невероятно противен стържещ звук.Оказа се,че на другият край на кордата има капачка от дезодорант...